Боян Рашев във Фейсбук: Изтекло е писмо от някои от най-големите (останали) индустриални компании и синдикати в Германия до канцлера Мерц от 3 юли.

„Намираме се в най-тежката икономическа криза от Втората световна война насам. Само през последната година немската индустрия е загубила безвъзвратно 100 000 работни места...“

Представителите на компаниите и работниците твърдят, че двойният отказ на Германия от ядрената и въглищната енергия е създал опасни зависимости от скъпи възобновяеми енергийни източници, подкопавайки индустриалната конкурентоспособност. Според писмото, вятърната и слънчевата енергия не са осигурили по-голяма енергийна сигурност, въпреки 35-годишните държавни субсидии, докато разходите за електропреносната мрежа са нараснали до трицифрените милиардни стойности.

Ситуацията в Германия е сравнена с медицинско спешно състояние, като се казва, че „пациентът е в опасност да умре на операционната маса“ – метафора, с която се описва състоянието на индустрията в страната. В писмото се предупреждава, че високите цени на електроенергията застрашават не само икономиката, но и „нашето благосъстояние и социалния мир“.

Подписалите призовават за незабавни действия от страна на правителството, за да бъдат запазени работните места в производството и възстановена индустриалната конкурентоспособност. Те настояват за край на парализиращата бюрокрация и изостаналата дигитализация.

Конкретните искания включват:

Промишлена цена на електроенергията от 5 евроцента за киловатчас;

Пълно освобождаване от такси за пренос на енергия за енергоемките производства;

Мораториум върху затварянето на електроцентрали, докато не бъдат изградени нови и сигурни мощности.

В писмото също така се настоява за край на „непланираното разширяване“ на слънчевата и вятърната енергия, като се посочва, че разрешителни трябва да се издават само за инвестиции, съвместими с наличната мрежа.

Това е положението в "мотора" на Европейския съюз. Добавям и линк към оригинала: https://assets.ctfassets.net/.../2025-07-03_Anschreiben...

Ето и пълния текст на писмото на германските индустриалци в превод на "Гласове":

Уважаеми господин федерален канцлер,

Намираме се в най-тежката икономическа криза след Втората световна война. Само през последната година бяха безвъзвратно премахнати най-малко 100 000 индустриални работни места. Политическите обещания на предходното федерално правителство за „зелено икономически чудо“ се оказаха само празни думи. Реалността е, че никога досега толкова много добри работни места не са били застрашени, както днес.

Само в Германия работят над един милион души в енергоинтензивни индустрии. Повечето от тях са в браншовете на IGBCE и IG Metall. Затова имаме нужда СЕГА от Индустриална и икономическа програма 2030!

Имаме нужда от иновации и инвестиции за добри работни места и достойни за живеене региони. Не искаме субсидии по феодален модел, а разумна регулаторна рамка, която отново да даде перспектива за стойностно производство и качествен труд в Германия.

Колкото и основателни да са оплакванията от задушаващата бюрокрация и забавената дигитализация, също толкова вярно е следното: енергийната политика на Германия се превърна в едно от най-големите рискове за икономическото развитие и конкурентоспособността на страната.

Ако енергийният преход е операция на откритото сърце на германската икономика – както понякога се казва – то тази операция досега е напълно неуспешна. Пациентът е на път да почине на операционната маса.

Вече 35 години фотоволтаичната и вятърната енергия се ползват със законови предимства и субсидии. И въпреки това, и до днес те не допринасят значително повече за сигурността на енергоснабдяването, отколкото преди три десетилетия. В същото време генерират мрежови разходи в размер на стотици милиарди евро.

Двойният отказ от ядрена енергия и въглища направи Германия зависима от ненадеждно слънчево и вятърно електричество и от скъпи вносни доставки на газ. Цената за това са най-високите електроенергийни цени в Европа. Никога досега нашето електроснабдяване не е било толкова скъпо и несигурно.

Тези високи цени на електроенергията не са просто социално несправедливи – те вече застрашават нашата икономика, нашето благосъстояние и социалния мир.

Нашите искания:

- Цените на електроенергията трябва отново да станат международно конкурентоспособни, особено за индустрията. Необходим е индустриален токов тариф от 5 цента/кВтч – без допълнителни увеличения по политически или екологични причини и без излишни административни тежести.

- Постоянно освобождаване от мрежови такси за енергоинтензивно производство, продължаване на облекчението по §19.2 от Наредбата за мрежите за електроенергия (StromNEV) и безплатно свързване към енергийната инфраструктура с необходимия капацитет.

- Без нови тежести върху собственото електропроизводство на индустрията – вътрешните енергийни мрежи и когенерацията (KWK) са ценен актив и конкурентно предимство, което трябва да се подкрепя.

- Вместо Германия и Европа да поемат още повече инициативи в областта на климата, настояваме за ясна глобална реципрочност: всички ключови страни в света трябва да се ангажират с еднакви усилия.

- Защита на индустрията от специалните тежести на системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) – чрез ефективен механизъм CBAM, който включва износа, предотвратява заобикалянето и разширява обхвата си спрямо реалната пазарна конкуренция.

- Подобряване и модернизиране на търговската защита на ЕС – чрез основна реформа на антидъмпинговите и антисубсидийните механизми, особено спрямо Китай.

- Преразглеждане на германската водородна стратегия – с реалистични и изпълними цели и технологии. Ако зелените пазари в Европа и света не се реализират навреме, трябва да има конкурентоспособни алтернативи на водорода (H₂).

- Незабавно приемане на инвестиционно насърчителен пакет закони за CCU/S (улавяне и използване/съхранение на въглерод), включително държавни гаранции за риска и инвестиции в инфраструктура – без дискриминация по технологии или индустрии.

- Мораториум върху закриването на електроцентрали: преди да се закрие каквото и да било, трябва да има нови гарантирани мощности.

- Край на хаотичното разширяване на PV и вятърна енергия – разрешителни само за проекти, съвместими с мрежовата инфраструктура.

Уважаеми господин федерален канцлер,

Германската енергийна трансформация заплашва да пречупи икономическата основа на Германия – и с това всички наши колеги. Вместо нови лозунги и празни обещания, очакваме ясни действия и сигнали какви конкретни стъпки ще предприеме федералното правителство, за да коригира провалите в енергийната и климатичната политика и да направи енергийната система отново конкурентоспособна.

От действията на това правителство не зависи абстрактно „бъдещето на индустриалното производство“ – а много конкретно – бъдещето на милиони добри индустриални работни места.

Времето за празни думи изтече. Нашите колеги ще оценяват това правителство по делата му!

С уважение,

Уве Тойбнер – председател на корпоративния съвет на LEAG

Торалф Смит – председател на общия работнически съвет на Lausitz Energie Kraftwerke AG

Стефани Албрехт-Шуляк – регионален председател на IGBCE – Североизточна Германия

Дирк Фогелер – председател на работническия съвет на ArcelorMittal Eisenhüttenstadt

Енрико Сюманциг – председател на работническия съвет на BASF Schwarzheide GmbH