Хиляди протестираха в Турция срещу резултатите от референдума
ЕС и Свят 19.04.2017 09:42
Хиляди хора излязоха вчера вечерта по улиците на няколко града в Турция, за да протестират срещу резултатите на спорния референдум, който ще даде нови големи правомощия на президента Реджеп Тайип Ердоган, съобщи ДПА.
Протестни акции бяха организирани в Истанбул, в столицата Анкара, в Измир, в Ескишехир и други градове в страната. В истанбулския квартал Бешикташ демонстрантите скандираха "разбойник, убиец, Ердоган" и обвиниха Висшата избирателна комисия в партийни пристрастия.
Те критикуват решението на комисията да определи за валидни подадени на неделния референдум бюлетини, на които не са били поставени необходимите печати.
Смята се, че на референдума с крехка преднина бяха одобрени промени в конституцията на страната, които увеличават правомощията на държавния глава и променят режима на държавно управление от парламентарна в президентска република. Опозицията заплаши да атакува по законов ред резултата от допитването.
Европейската комисия призова Турция да проведе „прозрачно разследване“ на предполагаемите нередности по време на референдума.
Конституционните промени, за които турците гласуваха на референдума, са президентът да съвместява функциите и на премиер, тъй като постът на министър-председател според поправките ще бъде закрит. Освен това държавният глава ще бъде и лидер на партията си, и главнокомандващ на армията, като по този начин демократичният принцип на разделение на трите власти ще бъде нарушен, а парламентарната воля няма да бъде решаваща.
Президентът ще има право да издава укази със силата на закон, да обяви извънредно или военно положение, да назначава или да сменя министри и висши държавни служители и да определя бюджета на парламента. Според друга от поправките президентските и парламентарните избори ще се провеждат на една и съща дата на всеки пет години.
Все пак парламентът ще може да гласува вот на недоверие и да свали президента, но само с мнозинство от две трети. Президентът, който ще бъде и ръководител на изпълнителната власт, ще има право да наложи вето на приетите закони или законови поправки от парламента и да се обърне към Конституционния съд за тяхната отмяна.
Броят на депутатите според поправките ще се увеличи на 600 души, а възрастовата граница за тях ще падне на 18 години. При новите условия медиите, за които Турция непрекъснато е критикувана, че потъпква свободата на словото и ги заглушава, реално няма да могат да изпълняват ролята на четвърта власт и да бъдат коректив на силната президентска власт.
Протестни акции бяха организирани в Истанбул, в столицата Анкара, в Измир, в Ескишехир и други градове в страната. В истанбулския квартал Бешикташ демонстрантите скандираха "разбойник, убиец, Ердоган" и обвиниха Висшата избирателна комисия в партийни пристрастия.
Те критикуват решението на комисията да определи за валидни подадени на неделния референдум бюлетини, на които не са били поставени необходимите печати.
Смята се, че на референдума с крехка преднина бяха одобрени промени в конституцията на страната, които увеличават правомощията на държавния глава и променят режима на държавно управление от парламентарна в президентска република. Опозицията заплаши да атакува по законов ред резултата от допитването.
Европейската комисия призова Турция да проведе „прозрачно разследване“ на предполагаемите нередности по време на референдума.
Конституционните промени, за които турците гласуваха на референдума, са президентът да съвместява функциите и на премиер, тъй като постът на министър-председател според поправките ще бъде закрит. Освен това държавният глава ще бъде и лидер на партията си, и главнокомандващ на армията, като по този начин демократичният принцип на разделение на трите власти ще бъде нарушен, а парламентарната воля няма да бъде решаваща.
Президентът ще има право да издава укази със силата на закон, да обяви извънредно или военно положение, да назначава или да сменя министри и висши държавни служители и да определя бюджета на парламента. Според друга от поправките президентските и парламентарните избори ще се провеждат на една и съща дата на всеки пет години.
Все пак парламентът ще може да гласува вот на недоверие и да свали президента, но само с мнозинство от две трети. Президентът, който ще бъде и ръководител на изпълнителната власт, ще има право да наложи вето на приетите закони или законови поправки от парламента и да се обърне към Конституционния съд за тяхната отмяна.
Броят на депутатите според поправките ще се увеличи на 600 души, а възрастовата граница за тях ще падне на 18 години. При новите условия медиите, за които Турция непрекъснато е критикувана, че потъпква свободата на словото и ги заглушава, реално няма да могат да изпълняват ролята на четвърта власт и да бъдат коректив на силната президентска власт.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 22:04 Хороскоп за събота, 4 юли 2026 г.
- 19:28 Проф. Милена Иванова-Шиварова от Александровска болница прекрати гладната си стачка
- 19:21 Спасиха живота на жената на треньора от удара на "Тракия", вече диша сама и говори
- 19:13 Кипър поема изцяло разходите за репатриране на българчетата, загинали в заключена кола
- 19:07 The Telegraph: Новите реактивни руски дронове се превръщат в проблем за украинската ПВО
- 18:59 Шефът на ЕЦБ Кристин Лагард: Не изключвам предсрочно оттегляне
- 18:51 Лекарите от ВМА с високи отличия на международно състезание с медици от 38 държави
- 18:43 НСИ отчита нулева инфлация за май спрямо април, но спрямо 2025 г. - 6.9%