Произходът на хантавирусната инфекция, довела до смъртта на предполагаемия „нулев пациент“ на круизния кораб MV Hondius, продължава да остава неясен. Аржентинските власти се опитват да възстановят пълната картина около възможното заразяване, но засега разследването дава ограничени резултати и поражда различни хипотези. Междувременно броят на заразените контактни лица на борда продължава да расте.

Хантавирусът не е непознат за Южна Америка и Аржентина. През 2025 г. страната е регистрирала поне 101 случая, като около една трета от заразените са починали. В по-широк мащаб Световната здравна организация отчита 229 случая в осем държави от Северна и Южна Америка за същия период, с 59 смъртни случая.

В Европа през 2023 г. са отчетени 1885 инфекции, което представлява най-ниското ниво от 2019 г. насам, а в Азия хеморагичната треска с бъбречен синдром, причинена от хантавирус, се регистрира ежегодно при няколко хиляди души.

Фокусът на вниманието е насочен към Ушуая – най-южния град на Аржентина, известен като „Краят на света“. Градът е основна отправна точка за туристически пътувания към Антарктида и Патагония. Сега обаче вниманието към него е по съвсем различна причина – предположенията, че именно там може да се намира началото на заразата на борда на MV Hondius.

Корабът отплава на 1 април от Ушуая с 114 пътници и 61 членове на екипажа от 22 държави. Въпреки че се предполага, че вирусът е попаднал на борда именно там, засега няма яснота как точно се е случило това.

Сред обсъжданите версии е хипотеза, според която пътник може да се е заразил в район около сметище край Ушуая. Мястото привлича туристи, наблюдаващи редки птици, но отпадъците също създават условия за присъствие на гризачи – естествени преносители на вируса.

Тази версия обаче среща сериозен скептицизъм от местните здравни власти.

Според Хуан Факундо Петрина, генерален директор по епидемиология и екологично здраве в провинцията, в Огнена земя никога не е имало регистриран случай на хантавирус.

„От 1996 година, когато заболяването стана задължително за докладване, не сме регистрирали нито един случай“, заявява той.

По думите му регионът не разполага с подходящи условия за развитие на основния преносител – дългоопашатата мишка. Ендемичните зони се намират на повече от 1500 километра северно, а географските особености също ограничават разпространението.

„Ние сме островна провинция и Магелановият проток представлява допълнително естествено препятствие“, обяснява Петрина.

Въпреки това аржентинските власти изпращат екип от специалисти в района. Те ще работят с местни биолози за улавяне и изследване на гризачи, включително около сметището, за да проверят дали има наличие на вируса.

Залогът не е само здравен, но и икономически. Огнена земя разчита сериозно на туризма, а над 95% от круизните кораби към Антарктида използват пристанището в Ушуая.

Според представители на туристическия сектор засега няма официални анулирания на пътувания, въпреки засиления интерес и въпроси от международни туроператори. Настъпването на зимния сезон също временно намалява риска от непосредствен икономически ефект, тъй като круизните маршрути са сезонни.

Паралелно с това здравните служби се опитват да проследят маршрута на нидерландската двойка, за която се смята, че е била в основата на заразата. Според първоначалните оценки двойката е преминала през Аржентина, Чили и Уругвай преди качването си на кораба.

Чилийските и уругвайските власти отхвърлят вероятността инфекцията да е възникнала на тяхна територия. Според експерти най-вероятният сценарий е заразяване в Патагония – в райони като Чубут, Неукен или Рио Негро – между две и четири седмици преди отплаването.

Засега обаче окончателно обяснение няма. Надеждите са, че анализът на евакуираните пътници и екипаж в Тенерифе ще помогне за възстановяване на липсващите елементи от разследването.

Докато това се случи, въпросът как точно е започнала заразата на MV Hondius остава без категоричен отговор.