Визитата на премиера Владимир Путин в началото на седмицата в Селигер не мина без сензации. Ръководителят на правителството даде да се разбере, че присъединяването на Южна Осетия към Северна е нещо напълно възможно. Експертите на "Независимая газета" посочват вероятните негативни последици от подобно решение.

Някои от събеседниците на НГ предположиха, че по този начин Русия не само заявява имперски амбиции, но и се стреми да усили контрола над региона, изискващ значителни бюджетни инжекции. Един от експертите твърди, че изявленията на премиера по международната проблематика свидетелстват за превишаване на неговите пълномощия, защото външната политика на Русия е прерогатив на президента.

Владимир Путин не посети просто така Селигер – тази среща нашироко бе анонсирана като мероприятие в рамките на последния лагерен поток под наименованието "Политика". Информационните агенции намекваха за важните изявления, които могат да прозвучат от устата на премиера. Очакванията се оправдаха. Премиерът, отговаряйки на въпрос на млада участничка в срещата за възможното присъединяване на Южна Осетия към Русия, заяви, че бъдещето на републиката зависи от самия осетински народ: "В различни периоди от историята по различен начин е минавала границата между Северна и Южна Осетия. Имало е периоди, когато не е имало никаква граница. Границата се е появила в рамките на единната държава, в рамките на Руската империя. Така е било по-лесно да се управлява. Но реалностите, които се създадоха в последно време, за които знаем...Вие знаете позицията на Русия, която в известните ви събития, когато днешното грузинско ръководство се реши на военна акция /провокационна, престъпна/, подкрепи Южна Осетия. Бъдещето ще зависи от самия осетински народ".

Президентът на Южна Осетия Едуард Кокойти вчера коментира изявлението на руския премиер. Той съобщи, че неговият "народ, исторически е ориентиран към Русия и никога няма да забрави историческото решение на Москва за признаването на независимостта на Южна Осетия през август 2008 г.". И веднага направи важната уговорка: "Смятам, че Южна Осетия може да влезе в състава на Съюзната държава Русия и Беларус след признаването на нашата независимост от Беларус". Същата позиция прозвуча в интервю за "Ехото на Москва" на посланика на Южна Осетия в РФ Дмитрий Медоев, който подчерта: "Днес може да става дума за интеграционни процеси, за влизането на Южна Осетия в Съюзната държава Русия-Беларус..." Медоев потвърди, че републиканското ръководство няма планове за влизането на Южна Осетия в състава на Русия. Почти цялото население на региона има руско гражданство, признава дипломатът. Но директното влизане в състава на РФ може силно да усложни съдбата на републиката, смята дипломатът. Той припомни за неотдавнашното решение на американските конгресмени, обвинили Русия в окупация на Грузия: "И днес изявленията, че ние искаме да влезем в състава на Руската Федерация, биха означавали да потвърдим обвиненията, които идват отвъд океана. Не можем да допуснем това. Ние сме благодарни на Руската Федерация за тези решения, които бяха взети през август 2008 г... Но за нас свободата е по-важна от всичко".

Още по-решително вчера изказа съмнения по повод влизането на републиката в състава на Русия заместник-председателят на южноосетинския парламент Юрий Дзиццойти: "Влизайки в състава на Русия, ние губим много неща – армия, парламент, Върховен съд, президент. Всичко това ще се намира във Владикавказ. Ще се превърнем в район, губим работни места. Та нали всички разбират, че в състава на една държава /Русия/ две осетински републики не може да има".

Източник от грузинското правителство съобщи пред НГ, че изказването на руския премиер се изучава – в какъв контекст, при какви обстоятелства е прозвучало. В зависимост от това грузинската страна ще реагира на случилото се. "Въобще думите на Путин доказват правотата на Грузия и нейните партньори, смятащи, че Русия, окупирайки грузински територии, ще се опита да ги анексира", каза събеседникът на НГ, подчертавайки, че към този момент това е негова лична гледна точка.

Рамаз Сакварелидзе, политолог и бивш съветник на грузинските президенти Едуард Шеварнадзе и Михаил Саакашвили, посочи пред НГ вътрешнополитическия характер на премиерското изказване: "В Русия започва избирателна кампания, на самия Путин му предстоят президентски избори. Съблазнителната формулировка за присъединяване на територии прозвуча с оглед на руския електорат. При това откъсната от Грузия, която благодарение на усилията на руските пропагандатори започна да се възприема едва ли не като главния враг на РФ. Мисля, че изказването на Путин е елемент от предизборната кампания, а не средство за допълнително уязвяване на Грузия".

Рамаз Сакварелидзе смята, че няма да се стигне до реални действия за влизането или включването на Южна Осетия в състава на Русия: "Путин и без това получи от водещите държави много упреци след признаването на суверенитета на бившите грузински автономии и с оглед на този негативен фон едва ли реално е заинтересуван от разширяването на руската територия за сметка на Южна Осетия".

Доколко сериозни са намеренията на руската страна? Според информацията на НГ, още в края на 80-те години на миналия век грузински геодезисти са получили последна поръчка от Москва – да съставят най-подробна карта на Южна Осетия, в която да бъдат включени всички обекти, стигайки се чак до селските тоалетни. Което е било осъществено в посочените срокове. Възможно още тогава да се съзрявали плановете за присъединяването на този регион към РФ, отбеляза източник на НГ в Грузия, взел участие в геодезичния проект. Изказването на Путин поражда още един въпрос: защо Владимир Путин, интересувайки се от мнението на осетинския народ, не прояви интерес към гледната точка на своя собствен? Глава 1, статия 3, точка 3 от Конституцията на РФ гласи: "Референдумът и свободните избори са най-висшия пряк израз на властта на народа" . Очевидно, че промените на държавните граници се отнасят към тези въпроси, които изискват "непосредствено изразяване на властта" на гражданите. "За това, дали следва да се обединят ще питат 20 или 30 хиляди руснаци, живеещи на територията на републиката. Никой няма да се интересува от мнението на 140 милиона руснаци, които ще плащат за това", убеден е директорът на Института по проблемите на глобализацията Михаил Делягин. Ще припомним: само проверката през пролетта на използваните от републиканското ръководство средства от руския бюджет за възстановяването на Южна Осетия струваше 41 милиона рубли. А още през декември 2008 г. Сметаната палата на Русия установи: от 550 милиона рубли за възстановяването на републиката са похарчени само 50 милиона. Според члена на научния съвет на Московския център Карнеги Алексей Малашенко, усилването на контрола върху паричните потоци за републиката е могло да стане една от причините за стремежа на нашите власти да включат региона в състава на Русия: "Ние издържаме този регион. Разходите даже могат да намалеят, защото ако направим Южна Осетия субект на Федерацията, тогава ще можем по-строго да я контролираме".

Експертите скептично оценяват изказването на Путин за Южна Осетия. Например, председателят на УС на Института за съвременно развитие Игор Юргенс е убеден: "Въпросите на външната политика са от компетенцията на президента на Руската Федерация. И затова премиерът, който се занимава с икономика, е добре да се занимава с нея". Настоящата колизия напомня на Юргенс случая с Либия, "когато премиерът превиши прерогативите си". А Малашенко посочва: "Обединението е прекалено деликатен въпрос. Едно е когато ние само признаваме тяхната независимост. Ако Западът е недоволен, ние можем да посочим примера с Косово. Защото, честно казано, юридическа разлика между Косово, Абхазия и Южна Осетия няма. Но ако присъединим Южна Осетия, това наистина може да се квалифицира като окупация. Това е далеч по-труден случай, защото означава открита конфронтация със Запада". Дали Владимир Путин отчита това обстоятелство? "А защо да се бои от Запада?" риторично пита Малашенко. "Западът с Кадафи не може да се справи. Какво той може да направи на ВВП?"

"Поредният опит да се покажат мускули пред Запада, изглежда малко странен. Това е много опасен прецедент. Всички ще имат пълно право да заявят: нуждаем се от американски танкове, за да не се случи както с Осетия... От гледна точка на "презареждането" и въобще на руската позиция на Запад това е една много силна промяна и няма да се хареса на никого", заяви завеждащият аналитичния отдел на Института за политически и военен анализ Александър Храмчихин.

Събеседникът на НГ припомня: "Над половината от населението се обявява за отделянето на Кавказ, а тук някой трябва да бъде присъединен, а и да се плаща за това. Решението ще се окаже изключително непопулярно. Освен това и в Северен Кавказ бързо ще съобразят, че "излишните" пари ще ги подминат..." /БГНЕС

Статия: "Геополитические фантазии - Планы Путина по присоединению Южной Осетии вызвали неоднозначную реакцию"

Автор: Александра Самарина, Юрий Симонян

Вестник: Независимая газета