Възприемането на историята в Украйна е спонтанно и противоречиво, войната се води не само за бъдещето, но и за нейното минало, пише The Guardian.

Изравняването със закон на комунистическите и нацистките символи и тяхната забрана разцепиха Украйна на два лагера. Подкрепящите закона считат, че той ще спомогне „да се освободи Украйна от тягостното минало и да се създаде нова национална идентичност...” Противниците на забраната на комунистическата символика са уверени, че сегашните власти ще заменят една „официална версия на историята с друга”.

Според лвовския историк Василий Расевич, украинците наистина се нуждаят от сформиране на нова идентичност, но „историята на страната е толкова противоречива и провокира такава конфронтация, че не може да изпълни консолидираща функция”, тя „не обединява, а разделя Украйна”, се казва в статията.

Един от принципните въпроси за украинците е отношението към дейността на организациите ОУН и УВА в годините на Втората световна война. Приемането на закон от Радата за признаването на ОУН-УВА като борци за независимост на Украйна в ХХ век предизвика ожесточени дискусии в обществото, отбелязва изданието.

„Даже повърхностното знание за Бандера и с какво се е занимавал, позволява да се разбере доколко спорна е тяхната роля в историята не само за Украйна и Русия, но и за цяла Европа като цяло. Това е особено вярно за Полша, сегашен съюзник на Украйна против русия” – пише Guardian, имайки пред вид „волинската касапница”, когато украинските националисти през 1943 г. са избили между 36 и 100 хиляди поляци.

Някои историци, като шефът на Украинския институт за национална памет Владичир Вятрович, считат, че е дошло време „да се промени негативната гледна точка с позитивна” и да се признае УВА „за част от украинската история”. Вятрович се надява, че разсекретяването на архивите на КГБ до 1991 г. ще способства за обективност на дискусията./БЛИЦ