Европа е закупила изкопаеми горива от Русия на стойност 22 милиарда евро през 2024 г., за същия период е дала едва 19 милиарда в подкрепа на Киев. Преди две години председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери, че ЕС е достигнал етапа, в който е напълно независим от доставките на руски газ.

ЕС отделя повече средства за руски изкопаеми горива, отколкото за финансова помощ за Украйна, установи доклад, отбелязващ третата годишнина от инвазията.

ЕС е закупил руски нефт и газ на стойност 21,9 милиарда евро (18,1 милиарда паунда) през третата година от войната, според оценки на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (Crea), въпреки усилията, които се полагат за ограничаване на вноса на руски горива за Европа, с оглед да не бъде подпомагана финансово военната машина на Владимир Путин.

Сумата е с една шеста по-голяма от тази, която ЕС е отпуснал на Украйна като финансова помощ през 2024 г., а именно 18,7 милиарда евро, сочат от Института за световна икономика в Кил (IfW Kiel).

Вайбхав Рагунандан, анализатор в Crea и съавтор на доклада, коментира: „Закупуването на руски изкопаеми горива съвсем очевидно се равнява на изпращане на финансова помощ на Кремъл и подкрепа на неговата инвазия. Тази практика трябва да спре незабавно, за да се осигури не само бъдещето на Украйна, но и енергийната сигурност на Европа."

Изследователите са събрали търговски данни, за да оценят стойността на руските горива, които са били продадени по света през третата година от инвазията. Те прогнозират данните за февруари 2025 г., които все още не са налични, въз основа на вноса през януари.

През календарната 2024 г. ЕС е похарчил 39% повече за внос на руски изкопаеми горива, отколкото е заделил за помощ за Украйна. Цифрата на помощта към Киев обаче не включва военните и хуманитарни помощи.

Кристоф Требеш, икономист в IfW Kiel, който не участва в изготвянето на доклада, заяви, че има поразителна разлика в сумите, отделени от европейските държави в подкрепа на Украйна в сравнение с тези за предходни войни - сегашният конфликт им струва по-малко от 0,1% от БВП годишно.

Требеш добави: „Мнозина държави бяха по-щедри в минали конфликти. Германия, например, мобилизира много повече финансова помощ за освобождението на Кувейт през 1990/91 г., отколкото за Украйна за съпоставим период от време."

Докладът също така констатира, че Русия е спечелила 242 милиарда евро от износ на изкопаеми горива през третата година от пълномащабното си нахлуване в Украйна, като приходите от началото на войната „се доближават до трилион“, докато междувременно страната се адаптира към санкциите.

Русия получава половината от данъчните си приходи от петролния и газовия сектор и се опитва да заобиколи международните санкции, като превозва горивата чрез „сенчест флот“ от стари и недостатъчно застраховани танкери. Тези кораби носят около една трета от приходите от износ на изкопаеми горива, според Crea.

В сряда посланиците на ЕС се споразумяха за нови мерки срещу сенчестия флот на Русия в 16-ия кръг от санкции от началото на войната.

Изследователите на Crea изчислиха, че руските приходи от изкопаеми горива могат да паднат с 20%, ако се засилят съществуващите санкции и се запълнят пропуските в тях. Мерките включват затваряне на „вратичката в наредбата за рафиниране“, през която Европа може да купува руски суров петрол, който е преработен в друга страна, и ограничаване на газовите потоци през тръбопровода „Турски поток“.

Докладът също така призовава за санкции срещу втечнения природен газ (LNG). Европа намали вноса на руски газ по тръбопроводите от началото на войната в Украйна, но задоволи част от глада си за енергия с доставки на втечнен газ, включително от Русия.

Ян-Ерик Фенрих, газов анализатор в Rystad Energy, заяви, че ролята на втечнения природен газ в ЕС и Обединеното кралство е нараснала драстично от началото на войната, тръгвайки от предвоенните 81,3 милиона тона през 2019 г. до 119 милиона тона през 2022 г, след началото на конфликта в Украйна. Той добави: „Русия заема второто място като износител на втечнен природен газ за Европа миналата година.“

 Аджит Ниранджан, The Guardian

Превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким