Някои ръководители на страни членки на Г-20, напускайки срещата в Рим, приветстваха тазгодишната среща като "успех", но от мнозина тя беше видяна - включително ръководителите на ООН, САЩ и Великобритания - като неизпълнила очакванията за климатичните промени, информира ДПА.

В съвместната декларация след срещата нямаше нито целева дата за постигане на въглероден неутралитет, нито за прекратяването на производството на електроенергия от въглища.

Целта за нетни нулеви емисии в окончателното комюнике на Г-20, публикувано от италианското правителство, насочи само към постигането на това "до или около средата на века".

"Ще направим всичко по силите си, за да избегнем изграждането на нов ненамаляващ капацитет за производство на енергия от въглища, като вземем предвид националните обстоятелства, с оглед ускоряване на прехода от въглища към спазване на срокове, съобразени с целите на Парижкото споразумение за климата" от 2015 г., се посочва в изявлението.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш не беше убеден, като написа в "Туитър": "Въпреки че приветствам повторното ангажиране на Г-20 към глобалните решения, напускам Рим с неизпълнени надежди - ала поне те не са погребани".

"Напред към COP26", добави той, имайки предвид голямата среща за климата, която беше открита в неделя в шотландския град Глазгоу.

Президентът на САЩ Джо Байдън обвини Китай и Русия за неясната формулировка в заключенията на срещата на върха, като каза, че "Русия и... Китай по принцип не се появиха по отношение на никакви ангажименти за справяне с изменението на климата".

"Има причина хората да бъдат разочаровани от това. Аз самият го намерих за разочароващо", каза Байдън.

Активистите, които се надяваха страните от Г-20 - представляващи огромното мнозинство от световния БВП и 80% от емисиите на парникови газове - да осигурят силен ангажимент за климата, за да зададат тона за COP26, останаха вбесени.

Йорн Калински от Oxfam каза, че липсата на ангажираност го е оставила "безмълвен": "Ние се насочваме към глобално затопляне от 2,7 градуса по Целзий и катастрофално развитие на климатичната криза".

"Нерешителността и разединението, показани тук, заплашват да изгорят нашата планета", каза той.

Китай, най-големият емитен на парникови газове досега, потвърди целите си да остави емисиите си да се увеличават до 2030 г. и да постигне въглероден неутралност до 2060 г., като президентът Си Дзинпин призова богатите нации първо да "дадат пример". Русия е поела подобен ангажимент за нетни нулеви емисии до 2060 г.

Индия, четвъртият по големина източник на емисии след Китай, САЩ и ЕС, също отказва да поеме ангажимент за нетни нулеви емисии, което показва, че отговорността е на по-богатите нации.

Въпреки това Германия и Европейският съюз също не желаят "да платят справедливия си дял", каза експертът по климата на Oxfam Ян Ковалциг.

"Основен проблем в международната политика в областта на климата е, че индустриализираните страни не са готови да допринесат справедливо за защитата на климата в световен мащаб въз основа на тяхната историческа отговорност за причиняването на кризата и икономическата си сила", каза той.

Според съществуващите национални планове за действие емисиите ще се увеличат с 16% до 2030 г. - въпреки че ще е необходимо намаление от 45%, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий годишно, както е договорено в Париж.

"Стигнахме до точка, в която вече не можем да преговаряме за климата", каза Фридерике Рьодер от Global Citizen. Рим видя "полумерки вместо конкретни дела", оплака се той.

Британският премиер Борис Джонсън каза, че COP26 трябва да отиде много по-далеч, отколкото страните от Г-20 могат да направят.

"Само 12 членки на Г-20 се ангажират да достигнат нетна нула до 2050 г. или по-рано; едва половината от нас са представили подобрени планове за това как ще намалим въглеродните емисии след срещата на върха в Париж през 2015 г.

"Също така не успяхме да изпълним ангажиментите си да предоставяме 100 милиарда долара годишно в подкрепа на развиващите се страни да растат по чист и устойчив начин", каза Джонсън, според Асоциацията на печата.

Някои лидери на срещата все пак приветстваха заключенията на срещата.

"Тази среща на върха беше успешна", каза министър-председателят на Италия Марио Драги, като подчерта ангажимента към целта на Г-20 за климата от 1,5 градуса по Целзий.

Заключенията на срещата на върха бяха "добър сигнал" за световната климатична конференция в Глазгоу, каза германският канцлер Ангела Меркел, отбелязвайки връщането на Съединените щати към климатичния консенсус при президента Джо Байдън.

Самата Меркел получи топли прощални овации - и букет цветя - от други лидери на Г-20 на последната й среща на върха.

Освен климатичната криза, пандемията на коронавирус и глобалната данъчна реформа също бяха на дневен ред по време на двудневната среща.

Италия, тазгодишната страна домакин на Г-20, беше една от най-силно засегнатите страни от избухването на Covid-19 в Европа миналата година.

Организациите за развитие обаче също критикуваха групата, че не е взела конкретни решения и по отношение на пандемията.

Целта за постигане на глобален процент на ваксиниране от 40 процента до края на годината беше "илюзорна", каза Фиона Уелендал от World Vision.

По отношение на данъците страните призоваха за бързо развитие на необходимото регулации и инструменти за минимална глобална данъчна ставка. Целта е да се гарантира, че реформата може да влезе в сила през 2023 г./news.bg