Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо до лидерите на ЕС, в което настоява до срещата на Европейския съвет през декември да бъде постигнато спешно споразумение за финансирането на Украйна през 2026–2027 г. По оценки на Комисията, цитирани от „Политико“, ТАСС и „Евронюз“, Киев ще се нуждае от общо 135,7 млрд. евро външна помощ, включително огромни средства за въоръжените сили и за стабилизиране на държавните финанси. Брюксел предупреждава, че Европа „не може да си позволи парализа“, а решението трябва да бъде взето преди края на годината.

В писмото си фон дер Лайен подчертава, че според предварителните изчисления на ЕК, МВФ и украинските власти, Украйна ще има нужда от финансиране в размер на 83,4 млрд. евро за армията и отбраната и още 52,3 млрд. евро за макрофинансова стабилизация и покриване на бюджетния дефицит. Тези оценки са направени при условие, че войната приключи към края на 2026 г., макар Комисията да признава, че това е далеч от сигурно. Дори при такъв сценарий Брюксел счита, че ЕС трябва да продължи да подкрепя украинските въоръжени сили и след края на военните действия, за да бъде реализирана стратегията за т.нар. „стоманен дикобраз“, която цели максимално укрепване на украинската армия, започвайки с противовъздушната отбрана.

Фон дер Лайен представя три възможни механизма за финансирането. Първият е чрез доброволни двустранни вноски на държавите членки, които биха представлявали безвъзмездна помощ, изцяло отразена в националните бюджети. Вторият е чрез общ дълг на ЕС, като държавите трябва да предоставят безусловни гаранции за вземането на заем, който след това да бъде изплащан солидарно. При отказ на една държава останалите ще трябва да увеличат своя принос. Третият вариант, който е най-спорен, е т.нар. „репарационен заем“, обезпечен със замразените руски активи в Европа. Този механизъм би позволил Украйна да връща средствата едва след като Русия се съгласи да плати репарации, като според Комисията размерът на подобен заем може да достигне 140 млрд. евро или дори повече. Именно този вариант би позволил финансирането да се осигури без да се товарят допълнително държавните бюджети, тъй като би използвал средствата, генерирани от замразените активи на Руската централна банка.

В „Евронюз“ се посочва, че фон дер Лайен вече е дала знак, че ЕС е готов да използва целия наличен ресурс от руски активи – около 185 млрд. евро, държани в Euroclear в Белгия, както и още 25 млрд. евро, намиращи се в банки в други държави членки. Точно Белгия обаче остава най-голямото препятствие пред този механизъм. Премиерът Барт де Вевер настоява за максимална правна сигурност и за споделяне на риска между всички държави, ако Русия предприеме съдебни действия. Той изразява тревога, че Москва може да използва арбитражните механизми по двустранния инвестиционен договор от 1989 г., който предвижда възможност за искове срещу държава членка. В отговор фон дер Лайен предлага Белгия да се оттегли от този договор, както и да се промени правилото за единодушие при удължаването на санкциите, така че замразените активи да останат блокирани за по-дълъг период от време.

В писмото си председателят на ЕК открито признава, че дори при всички предпазни мерки правните и финансовите рискове няма да бъдат напълно елиминирани и че предложението може да бъде възприето „неправилно като конфискация“, което е забранено от международното право и може да доведе до негативен ефект върху финансовите пазари. Поради това тя настоява за „концертed effort“ от страна на ЕС и международните партньори, за да бъде противодействано на подобно възприятие.

Фон дер Лайен подчертава, че трите предложени варианта не се изключват взаимно и могат да бъдат комбинирани или прилагани последователно, така че Украйна да получи финансиране най-късно до второто тримесечие на 2026 г. Ако политическите преговори по репарационния заем се забавят, първите две опции могат да бъдат използвани като временни решения, за да се предотврати внезапно прекъсване на помощта за Киев.

Тя предупреждава, че декември трябва да бъде третиран като краен срок за вземане на решение, тъй като „Европа не може да си позволи парализа – нито чрез колебание, нито чрез търсене на идеални решения, каквито не съществуват“. Лидерите на ЕС ще се съберат в Брюксел на 18–19 декември за последната си среща за годината, на която трябва да бъде взето решението за финансирането.

Европейската комисия оцени общите нужди на Киев от външно финансиране през 2026–2027 г. на €135,7 млрд

Европейската комисия (ЕК) е оценила, че сумарните потребности на Киев от външно финансиране през 2026–2027 г. ще достигнат €135,7 млрд, при условие че конфликтът с Русия приключи през 2026 г. Това се посочва в писмо на ЕК до страните от ЕС, съдържащо препоръка за експроприация на руски активи. Пълният текст е публикуван от Politico.

Финансов недостиг

„Според предварителните прогнози, изготвени с участието на МВФ, при допускането, че войната приключи до края на 2026 г., и като се отчита цялата помощ, вече предоставена на Украйна от ЕС, държавите членки и международните партньори, страната все пак ще се сблъска с огромен дефицит от средства, който не може да бъде покрит без привличането на ново финансиране“, се казва в документа.

В него се уточнява, че оцененият недостиг за периода 2026–2027 г. възлиза на:

- €52,3 млрд – макрофинансови нужди;

- €83,4 млрд – военни нужди.

Военно финансиране и стратегията „стоманен дикобраз“

Въпреки че анализът предвижда окончание на конфликта през 2026 г., ЕК планира да намали външното военно финансиране на Украйна по-малко от два пъти:

- €51,6 млрд през 2026 г.;

- €31,8 млрд през 2027 г.

Комисията обяснява високото ниво на военни доставки след края на конфликта със стремежа си да реализира стратегията на т.нар. „стоманен дикобраз“ — максимално укрепване на украинските въоръжени сили след войната.

Приоритет номер едно за военните доставки, посочва ЕК, са системите за противовъздушна отбрана.

Експроприация на руски активи

На този фон ЕК призовава държавите от ЕС да вземат решение на 18–19 декември за експроприация на до €185 млрд замразени руски суверенни активи, за да може с тяхна помощ да бъде предоставен т.нар. репарационен заемза Украйна.

В писмото Комисията избягва самия термин „експроприация“ и се опитва да представи схемата като продължително „блокиране“ на активите. Въпреки това ЕК открито признава съществуването на „финансови и юридически рискове“ и призовава страните от ЕС да договорят общи гаранции за държавите, които ще бъдат изложени на тези рискове.

Най-засегната се очаква да бъде Белгия, тъй като именно в Euroclear се намира основната част от около €200 млрд замразени руски активи в ЕС. Самият факт, че Комисията признава сериозни нови рискове, според материала на Politico, потвърждава, че става дума именно за експроприация, а не просто за замразяване, продължаващо вече почти четири години.

По-рано посланикът на Русия в Белгия Денис Гонча̀р заяви пред ТАСС, че независимо от това каква схема ще бъде използвана, подобно действие представлява кражба. Той добави, че ответните мерки от страна на Русия „ще последват незабавно“ и ще накарат Запада „да смята загубите си“. /ТАСС, euronews.com