Финландия завърши изграждането на 200-километрова ограда по отделни участъци от границата си с Русия. Проектът струва 356 млн. евро и е част от мащабното укрепване на източната граница на страната след рязкото влошаване на отношенията с Москва.

Новото съоръжение не представлява непрекъсната стена по цялата 1340-километрова граница между Финландия и Русия. Оградата е изградена на десетки отделни участъци, избрани от финландските власти според оценката за риска и необходимостта от допълнителна защита. Най-голямата част – около 140 км – се намира в Югоизточна Финландия и Кюменлааксо. Други 35 км са в Северна Карелия, а 25 км – в районите Кайнуу, Койлисмаа и Лапландия.

Съоръжението е високо около 4,5 метра и включва метална мрежеста конструкция, техническа система за наблюдение, осветление, камери, сензори и високоговорители. Покрай оградата е прокаран и път за граничните патрули, а е изчистена и широка ивица от растителност, която позволява по-добро наблюдение.

Решението за изграждането на новото съоръжение беше взето на фона на променената ситуация по източната граница на Европейския съюз. Финландският парламент подкрепи проекта през 2022 г., а пилотните участъци започнаха да се изграждат през 2023 г. Основните строителни дейности бяха извършени между 2024 и 2026 г. Хелзинки обвини Москва, че използва мигранти като инструмент за натиск. В края на 2023 г. Финландия затвори сухопътните си гранични пунктове с Русия, след като около 1300 мигранти пристигнаха до границата без необходимите документи.

Финландските власти определят явлението като „инструментализирана миграция“ и го разглеждат като част от т.нар. хибридни заплахи. Министърът на вътрешните работи Мари Рантанен определи оградата като важна част от системата за сигурност на страната в условията на нарастваща несигурност.

Финландската гранична служба подчертава, че оградата не е съоръжение, предназначено да спира военна инвазия. Основната ѝ задача е да затрудни незаконното преминаване на границата, да засече опитите за проникване и да даде на граничарите време да реагират. Затова физическата преграда е само част от системата. Камерите, сензорите, осветлението и патрулният път са предназначени да позволят бързо установяване на нарушителите. Общата стойност на проекта е 356 млн. евро, а годишната поддръжка се оценява на около 1,5 млн. евро. Финландските власти вече обсъждат възможността в бъдеще да бъдат изградени допълнителни участъци, ако ситуацията по границата го наложи.

Финландският проект е част от по-широка тенденция сред държавите от източния фланг на НАТО. Естония изгражда около 135 км гранични заграждения с Русия, като приблизително 110 км вече са завършени. Латвия е изградила около 280 км ограда по руската граница, а едновременно с това изгражда пътища, мостове, наблюдателни кули и други инженерни съоръжения.

Полша от своя страна реализира проекта „Източен щит“ по границата с Беларус и руската Калининградска област. Той включва противотанкови препятствия, укрепления, системи за наблюдение и друга военна инфраструктура. Така физическото укрепване на границите постепенно се превръща в част от по-широката политика за защита на източния фланг на НАТО.

Финландската граница с Русия е най-дългата сухопътна граница между Русия и държава от ЕС и НАТО – над 1300 километра. След присъединяването на Финландия към НАТО през 2023 г. нейното стратегическо значение допълнително нарасна. Завършването на 200-километровата ограда е поредният знак за дълбоката промяна в отношенията между Хелзинки и Москва. Само преди няколко години границата беше сред сравнително спокойните участъци на североизточния фланг на Европа. Днес Финландия изгражда физически и технологични бариери, за да ограничи рисковете от нелегална миграция и хибридни операции, докато поддържа затворени сухопътните си гранични пунктове с Русия.