Рядко американската дипломация е била водена по толкова личен начин. Откакто се върна на власт, Тръмп наложи на САЩ стратегическа промяна в отношението към Русия. Докато мнозинството от американците и избраниците в Конгреса продължават да подкрепят Украйна, той се отдалечи от нея, за да се сближи с руската позиция. Въпреки че изоставянето на Киев все още не е пълно, надеждите на анализатори, европейци и поддръжници на Украйна, че Тръмп ще разбере, че Путин иска победата повече от мира, са попарени. Тръмп не е скъсал напълно с Украйна, отваряйки се към Москва. Но не е показал и най-малкото намерение да възобнови военната помощ за Киев, нито пък е предприел досега някаква директна ответни мерки срещу Русия, задоволявайки се само да изразява недоволството си, пише в свой коментар във "Фигаро" Адриан Жолм.

С наближаването на една от датите, обявени от Тръмп за налагане на по-строги санкции, Путин изигра майсторски ход, като се престори, че предоставя на американския президент среща на четири очи. Тръмп от своя страна обяви, че срещата в Аляска е в отговор на искането на Путин. „Това е среща за опипване на почвата“, обясни той в понеделник. Той каза, че ще разбере още в първите няколко минути дали Путин е готов да се съгласи на прекратяване на огъня и че ще информира Володимир Зеленски и европейците, които няма да присъстват на срещата на върха. „Може би ще кажа: „Успех, продължавайте да се биете“ Или може би: „Можем да сключим сделка“, каза Тръмп. В сряда той заяви, че иска да организира среща между Путин, Зеленски и самия себе си „почти веднага“, в зависимост от съдържанието на разговора му на четири очи, и предупреди, че Русия ще се изправи пред „много сериозни последици“, ако не се съгласи да прекрати войната, без да навлиза в подробности.

Ако американските президенти имат значителна свобода на действие във външната политика, Тръмп се радва на още по-голяма свобода от повечето си предшественици. Той се освободи от властта на Конгреса, с която традиционно трябва да се съобразяват американските президенти. Въпреки че мнозинството от избраните републиканци остават благосклонни към помощта за Украйна, те се въздържаха от критики към отвореността му към Русия. Републиканският сенатор от Южна Каролина Линдзи Греъм, автор на проект за масивни санкции срещу вносителите на руски петрол, за да принуди Путин да преговаря, не придвижи по-нататък текста си. „Имам пълно доверие, че президентът ще се срещне с Путин от позиция на сила“, коментира той в социалната мрежа "Екс". „Време е да сложим край на тази война почтено... Уверен съм, че президентът Тръмп ще постигне споразумение, което е благоприятно за всички“.

Тръмп също така отстрани експертите, съветниците, военните и дипломатите, специалисти по Русия, които го обграждаха по време на първия му мандат и които неколкократно го разубеждаваха да взема решения, които според тях противоречат на американските интереси. Марко Рубио, който е едновременно държавен секретар и съветник по националната сигурност, бивш „ястреб“, който би могъл да играе тази роля, смекчи позициите си. Експертите в Съвета за национална сигурност бяха уволнени. Освен това, Тръмп няма доверие на своите дипломати или разузнавателни служби. Преговорите с Русия бяха водени от самото начало от Стив Уиткоф, негов личен приятел, който също идва от света на недвижимите имоти. Без опит в дипломацията, Уиткоф се срещна няколко пъти с Путин, без да бъде придружен от професионалисти от Пентагона или Държавния департамент, които бяха ужасени да чуят как той повтаря аргументите на Кремъл или забравя имената на петте украински провинции, окупирани или искани от Москва.

Тръмп вся съмнение в американското обществено мнение. Сравнително проста в сравнение с други международни кризи, руската инвазия в Украйна се представя от Тръмп като абсурдна война, клане, в което и двете страни са жертви, а основната отговорност за това се носи от неблагоразумието на Джо Байдън и провокациите на Зеленски. „Разбирам се добре със Зеленски. Но, знаете ли, не съм съгласен с това, което той направи“, отбеляза Тръмп, след като украинският президент отказа предварително да отстъпи територията си.

Движението, олицетворявано от вицепрезидента Джей Ди Ванс, сина на Тръмп Дон Джуниър и подкастъра Тъкър Карлсън, изтъква всякакви аргументи, за да оправдае изоставянето на Украйна от Съединените щати и налагането на Картагенски мир на Киев. Те се осланят на онова, което наричат „реализъм“, като се позовават на аргументите на историка Джон Миършаймър: Украйна не може да спечели войната, така че нейната отбрана е безполезна, а американската помощ е скъпоструващо прахосничество. Понякога те също така се позовават на пацифизъм: Време е да се спре безсмисленото клане, което рискува да доведе до ядрена ескалация с Русия. Други оправдават изоставянето на Украйна, за да се съсредоточат върху съперничеството с Китай.

Освободил се от противоречивите мнения на експерти, от съперничествата между военните и дипломатите, без парламентарна опозиция, между дезориентирани и нечути демократи и покорни републиканци, Тръмп е свободен да се държи с Владимир Путин както намери за добре. Американският президент, който се стреми към Нобеловата награда за мир, присъдена на Обама без основание след избирането му, иска да постигне прекратяване на огъня, което би му позволило да обяви дипломатическа победа.

Крайната персонализация на дипломацията на Тръмп го кара да бърка личните си наклонности с интересите на страната си. Неприязънта му към Зеленски, която датира от телефонния разговор, довел до първия му импийчмънт през 2019 г., както и привързаността му към Путин, единственият лидер, когото почти никога не критикува и чието одобрение сякаш постоянно търси, въвежда една неизвестна променлива. Разделянето на украинската територия, което е неприемливо за Украйна и за Европа, но което би накарало Тръмп да възприеме Зеленски като причина за блокирането на процеса, би било победа за Путин. 

Тръмп вече накара критиците си да замълчат: „Медиите са много несправедливи относно срещата ми с Путин“, написа той в социалната си мрежа Truth Social в сряда. „Те цитират некадърници, които са били уволнени, и наистина глупави хора, като Джон Болтън, който каза, че дори и срещата да се проведе на американска земя, „Путин вече е спечелил“. “Ако постигна освобождаването на Москва и Ленинград като част от сделката с Русия, фалшивите новини щяха да кажат, че съм сключил лоша сделка! Но това няма значение, защото ние печелим на всички фронтове!!!“, каза Тръмп, използвайки съветското име на Санкт Петербург.

Превод: "Гласове"