През третото тримесечие на 2023 г. ЕС е внесъл енергийни продукти на стойност 35,4 милиарда евро или общо 65 милиона тона, отчита Евростат.

Спрямо същото тримесечие на 2022 г. импортът е намалял, както като стойност (-49,1 на сто ), така и като нетна маса (-11,3 на сто).

Вносът на енергийни продукти е бил 17,7 на сто от импорта на ЕС през третото тримесечие на 2023 г. От 2019 г. до 2023 г. е имало значителни флуктуации в този дял, който може да се припише на изразената колебливост в цените на енергийните продукти.

Делът на петролните масла и продукти в общия внос на ЕС е нараснал от 9,1 на сто през 2021 г. до 11 на сто през 2022 г. и е останал на ниво от 10,6 на сто през първите три тримесечия на 2023 г. По-големи флуктуации са наблюдавани при природния газ, който е нараснал от 5,1 на сто през 2021 г. до 10,8 на сто през 2022 г., преди да се понижи до 6,5 на сто през първите тримесечия на 2023 г.

Сравнявайки третото тримесечие на 2022 г. с третото тримесечие на 2023 г., вносът на петролни масла е останал стабилен, а на природен газ е спаднал значително (от 13,1 на сто до 5,2 на сто).

По-голямата част от вноса на петрола през третото тримесечие на 2023 г. е дошъл от САЩ (17,7 на сто), следвани от Норвегия (13,7 на сто) и Казахстан (8,2 на сто)

Почти половината от природния газ в газообразно състояние е внесен от Норвегия (48,6 на сто), следвана от Алжир (17,8 на сто), Русия (16 на сто) и Великобритания (10,5 на сто).

САЩ са доставили почти половината от внесения втечнен природен газ (48,5 на сто), следвани от Катар (14 на сто), Алжир (10,1 на сто) и Русия (8,8 на сто).

Делът на Русия във вноса на енергийни продукти в ЕС е намалял след началото на агресията срещу Украйна. През третото тримесечие на 2022 г. Русия е гарантирала 14,5 на сто от целия внос на енергийни продукти в ЕС, а през третото тримесечие на 2023 г. делът е бил едва 6,5 на сто от целия енергиен внос.