Здравната система в България е изправена пред сериозни финансови предизвикателства, а бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се нуждае от спешна оптимизация и реално преразглеждане. Това предупреди здравният икономист Аркади Шарков в ефира на БНТ. Според експерта, бюджетът на касата страда от сериозен недостиг, който по негови изчисления достига около 800 млн. лева. Сумата се формира от разликата между неразплатените дейности към болниците (около 260 млн. лева) и очакваните, но все още нереализирани възстановявания от фармацевтичните компании (над 500 млн. лева).

Шарков беше категоричен, че досегашната политика на финансиране – чрез вдигане на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход – е „неустойчиво решение в дългосрочен план“.

Данните, изнесени от икономиста, показват тревожна демографска и икономическа картина: едва една трета от населението, работещо в частния сектор, осигурява около 60% от приходите на НЗОК. В същото време застаряването на населението и растящите разходи за иновативни терапии поставят системата под огромен натиск.

„Здравеопазването трябва да се разглежда не като разход, а като инвестиция“, подчерта Шарков. Като пример той посочи потенциала на България за привличане на високотехнологични производства за активни фармацевтични съставки, базирайки се на традициите и експертизата на страната ни в сектора.

По повод зачестилите разкрития за злоупотреби със средства, Шарков акцентира, че контролът и финансирането трябва да вървят ръка за ръка.

• Дигитализацията: Националната здравноинформационна система е мощно средство за проследяване, но тя трябва да бъде допълнена от регулярни проверки на място.
• Гражданският контрол: Експертът призова пациентите активно да използват приложението „еЗдраве“, за да следят какви медицински дейности са отчетени на тяхно име.
• Трудно откриваеми нередности: Шарков отбеляза, че злоупотребите по своята същност са нелегални и изчисляването на точния им обем е изключително трудно, което налага по-строг институционален надзор.
• Според икономиста, бъдещето на сектора зависи от способността на държавата да трансформира здравната система в устойчива среда, която не разчита единствено на административни решения, а на стратегическо планиране и привличане на инвестиции в здравеопазването.