Европейският парламент гласува днес ключова реформа на законодателството на ЕС за търсещите убежище и нелегалните мигранти. АФП представя някои от основните промени, които ще влязат в сила от 2026 г., ако бъдат одобрени, пише БНР.

-  Филтър на границата –

Новият Пакт за убежището и миграцията на ЕС предвижда нелегалните мигранти, влизащи на територията на общността, да преминават през проверки на самоличността и здравето, както и за сигурност, биометричен запис на лицата и отпечатъците, което може да отнеме до 7 дни.

Децата ще получават специално третиране, а страните членки ще имат независими механизми за мониторинг, за да осигурят спазването на равата им.

Процедурата има за цел да определи кои мигранти ще получат ускорен или обичаен процес по обработка на молбата за убежище и кои ще бъдат върнати в родината си или в транзитна страна.

-  Рационализиране на проверката –

Документите на кандидатите за убежище с по-ниски шансове да получат статут на защита – определени като тези, идващи от страни, от които търсещите закрила средно са отхвърляни при 80% от случаите, ще бъдат обработвани по-бързо.

Гражданите на страни като Тунис, Мароко и Бангладеш фигурират в тази категория.

Техните молби ще бъдат обработвани в центрове недалеч от външните граници на ЕС – предимно сухопътни и пристанища, но и летища, така че да бъдат бързо връщани обратно, ако искането им бъде определено като неоснователно или недопустимо.

До 30 000 души може да бъдат държани в центрове, а ЕС очаква през тях да преминават до 120 000 мигрантни годишно.

Малолетни без придружители, за които се смята, че представляват риск за сигурността, както и семейства с деца, също ще бъдат държани там.

-  Механизъм за солидарност –

Новата система ще реформира т.нар. механизъм Дъблин III, според който като цяло страната от ЕС, в която нелегалният мигрант влезе първо, е отговорна за неговия случай.

В момента този натиск е основно върху Италия, Гърция и Малта.

Според новите правила принципът на Дъблин III за първата страна ще бъде запазен, но допълнителни критерии може да прехвърлят търсещия убежище в друга страна от ЕС.

А задължителен механизъм за солидарност ще накара страните членки да приемат определен брой кандидати за убежище, пристигащи в страните по външните граници на ЕС.

Ако откажат, тези страни може вместо това да предоставят пари или друг материален принос, както и да изпратят персонал.

Най-малко 30 000 души ще преминават годишно през тази система за релокация. Годишна финансова компенсация от 600 млн. евро ще бъде фиксирана за тези, които предпочитат да плащат, вместо да приемат хора.

-  Отговор при наплив –

Пакетът съдържа и извънреден отговор в случай на неочакван мигрантски наплив – подобно на кризата пред ЕС през 2015-2016 г., когато над 2 млн. търсещи убежище влязоха в общността, много от тях от разкъсваните от военни действия Сирия и Афганистан.

Молбите за убежище са 1,14 млн. през 2023 г. – най-високото ниво от 2016 г.

В такъв случай страните членки ще могат да намалят протекциите за търсещи убежище и да ги държат по-дълго от обичайно разрешеното в центровете за задържане край външните граници на ЕС.

Страните членки също искат да решение за "организираните" миграционни потоци от трети страни. Беларус и Русия например са обвинявани, че насърчават мигранти да влизат в ЕС, за да дестабилизират общността.

-  Безопасни трети страни –

Концепцията за сигурни трети страни ще бъде разрешена при разглеждането на молбите.

Това означава, че нелегалният мигрант, който идва в ЕС през страна, сметаната за достатъчно "сигурна" за подаване на искане за защита, вероятно ще получи отказ на молбата си в ЕС. Но в този случай трябва да има сериозна "връзка" между него и транзитната страна.