Газовият спор между Украйна и Русия не е приключил. Все още до потребителите в Европа достигат оскъдни количества газ. Това е основателна причина, ЕС да влезе в ролята на посредник в защита на собствените си интереси. Подобна ситуация имахме преди 3 години. Тогава Русия и Украйна спореха помежду си за цените на газа. Потърпевши бяха европейските крайни потребители.

За разлика от сега преди 3 години Москва не спря напълно кранчето. Това обаче беше достатъчно основание, страните-членки на ЕС да си обещаят да приемат обща енергийна политика, която да отдалечи европейците от руската енергийна зависимост. Оттогава са минали 3 години, но почти нищо не се е променило. Тъкмо обратното дори - Русия и Украйна сега още по-нагло демонстрират на европейците кой седи на газовия кран.

В енергийната стратегия на ЕК ясно се посочва, че през следващите години ще се засилва зависимостта на Европа от руския газ и че преди 2020 година не се очакват промени в това положение. За изграждането на нови газопроводи за доставки на гориво от Централна Азия и северна Африка ще е необходимо повече от очакваното време.

Освен това Русия прави всичко възможно за да осуети европейските планове в тази посока. Самата тя се оглежда в централноазитаския регион за резерви от газ, и се опитва да създаде нещо като картел на страните, добиващи газ. Освен това засега са успешни плановете на Москва да внесе разединение сред страните в ЕС, като сключва двустранни споразумения с някои страни, които са приятелски настроени към Русия.

Други, като балтийските страни, Полша, Чешката република и Словакия, Москва се опитва да спъва във всяко начинание. А планираният газопровод от Русия за Германия по дъното на Балтийско море изобщо не работи за намаляване на руската зависимост.

За проекта Набуко през Турция все още липсват доставчици. Иран се спряга като възможен доставчик, страната обаче въобще не може да бъде надежден партньор. Сега в ЕС започва да се мисли за свързването на газопреносните мрежи на страните-членки. Но нито една страна не е готова да насочи резервите си към друга, изпаднала в нужда, а европейски резервоари за газ няма - те все още са на националните държави.

Сега на европейските потребители и на ЕК им светва, че Русия не може да бъде надежден партньори че тя използва газта като политическо оръжие. Не по-благонадеждна обаче изглежда и Украйна, която или отклонява газ или блокира доставките от Русия. А с това страната сама се дисквалифицира по пътя към желаното членство в НАТО и в ЕС./Дойче веле