Хартиените и картонните опаковки могат да бъдат рециклирани, но етикетите, лепилата и защитните покрития значително затрудняват този процес. Европейските регулатори затягат правилата, като новият Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) влиза в сила от август и поставя по-строги цели за рециклируемост.

Причината е, че нерециклируемите лепила – известни в индустрията като „stickies“ – могат да повредят машините за рециклиране, да влошат качеството на получената рециклирана хартия или дори да доведат до изхвърляне на цяла партида, сочат учени от North Carolina State University.

Това представлява сериозен проблем, защото хартията е един от най-рециклираните материали в Европа – през 2024 г. около 74% от използваната хартия и картон са преминали през рециклиране.

Европейските регулатори засилват контрола върху правилата. От август влиза в сила новият Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), който предвижда:

до 2030 г. всички опаковки трябва да бъдат поне 70% рециклируеми; от 2038 г. този праг се повишава до 80%.

Германия допълнително въвежда по-строги изисквания за отчетност и по-високи лицензионни такси.

Една от разглежданите досега възможности е прилагането на водоразтворими лепила. Три германски компании – Fraunhofer, Hermann Ultraschall и Henkel – работят обаче върху по-кардинално решение: хартиени опаковки, които изобщо не съдържат лепило.

Не е случайност, че инициативата произхожда от Германия, където се намира т.нар. Packaging Valley – един от най-значимите европейски центрове на опаковъчната индустрия.

През 2023 г. германската изследователска организация Fraunhofer стартира проекта PAPURE, който разработва метод за запечатване на хартиени опаковки чрез лазерно нагряване, без прилагане на допълнителни материали.

След официалното завършване на проекта през септември екипът се надява да привлече индустриален партньор, който да въведе технологията на пазара. Разработката беше представена по време на изложението Interpack в Дюселдорф през май.

„На практика съществуват малко технологии за запечатване на хартия без прибягване към външни материали. Виждаме в това голяма възможност да я представим на пазара“, заявява ръководителят на научния екип Фабиан Каятц.

По его мнение първите търговски решения могат да се появят в рамките на около две години. Ултразвуково „заваряване“ на хартия През 2023 г. инженерната фирма Hermann Ultraschall придобива правата над патентована технология за ултразвуково запечатване на хартия.

Методът функционира подобно на заваряването.

„В настоящия момент провеждаме интензивни преговори с няколко крупни организации с цел внедряване на технологията в промишленото производство“, посочва директорът за развитие на бизнеса Михаел Бауман.

Според него един от възможните партньори оценява технологията като нововъведение, което досега не е срещал.

Основните препятствия Въпреки че концепцията изглежда елементарна, реализирането ѝ представлява сложност.

Повечето производствени линии днес са конструирани за използване на лепила.

Това налага оборудването да бъде адаптирано или напълно подменено – операция, която е финансово обременителна и отнема значително време.

„Индустрията за опаковане разполага с машини, разработени за работа с лепила. Вероятно ще се наложи съществено преустройство и това представлява нашето най-голямо препятствие“, отбелязва Бауман.

Специалистите от Fraunhofer обаче считат, че съществуващото оборудване може да бъде модернизирано чрез вграждане на разработвания лазерен елемент.

Засега процесът е по-бавен И двете организации признават, че производството в момента протича значително по-бавно спрямо традиционните подходи. Учените обаче полагат, че механизирането на операцията ще даде възможност постепенно да се повиши производителността.

Не всяка хартия е подходяща за запечатване Допълнително затруднение е, че новите методи не дават еднакви резултати при всички видове хартия.

„Не всяка хартия е подходяща за този вид свързване. Работим интензивно с производителите, за да създадат материали, които облекчават процеса на запечатване“, уточнява Бауман.

Предизвикателството при хранителните опаковки Лазерната технология на PAPURE засега не е приложима за хранителни опаковки.

Причината се крие в това, че те нуждаят се от специални защитни слоеве, които гарантират безопасността на храната и продължават нейния период на съхранение. Поради това пластмасата остава често избираният материал.

Подход на Henkel Немската компания Henkel намери отговор на този проблем.

През февруари представи първата cold seal технология за защитена хартия, която едновременно:

отговаря на изискванията за хранителни продукти; позволява вторична преработка. При този способ вместо топлина се прилага силен натиск, който свързва покритата хартия.

Методът вече функционира при производството на опаковки за кондиторски продукти и закуски, макар компанията да не публикува имената на конкретните марки.

По-рано Henkel разработи и напълно преработваемо решение за топлинно свързване на хартиени опаковки.

Благодарение на него португалската марка Regina замени пластмасовите опаковки на своите домакински артикули – тоалетна хартия, кухненски ролки и кърпи – с хартиени.

Необходимост от координирана работа в цялата верига „Това представлява истинска системна трансформация. Всички звена в веригата на доставки трябва да участват активно, за да се осъществи. Новите европейски регламенти в момента създават мощен стимул за такива преобразования“, коментира д-р Ариана Савини, ръководител на отдел „Пазарна стратегия“ в звеното за лепилни решения на Henkel.

Според нея подобряването на рециклируемостта на хартията е значително по-лесно, отколкото постигането на същото при пластмасовите опаковки.

Не всичко опира до лепилото

Експертът по опаковките Джейми Стоун от PA Consulting посочва, че съчетаването на рециклируема хартия със съвместим метод за запечатване представлява далеч по-голямо предизвикателство, отколкото се предполага.

При хартиена кофичка за кисело мляко например е необходимо едновременното наличие на защитен слой срещу влагата, здраво закрепен капак и достатъчно добро слепване между всички компоненти. Ако вътрешното покритие не е достатъчно стабилно, то може да се отлепи заедно с капака, което води до неудовлетворително потребителско изживяване.

По-големият проблем е събирането на отпадъците

Амбариш Митра, съосновател на платформата за анализ на отпадъци Greyparrot, счита, че основният проблем не е лепилото. „Голяма част от хартията и картона не се рециклират, защото се замърсяват или се смесват с други отпадъци още преди да достигнат до рециклиращите предприятия, а не защото са залепени.“

Джейми Стоун признава, че въпреки това новите технологии за запечатване на хартия са „умно място, откъдето да започнем“. Той твърди, че истинските ползи за устойчивостта ще се проявят, когато тези технологии достигнат достатъчна зрялост, могат да обработват по-сложни хартиени опаковки и започнат да се конкурират по скорост и цена с настоящите пластмасови производствени линии.