Европейският съюз може да задържи средства от 1,6 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства за Сърбия, след като Белград прие закони, които "подкопават доверието" в ангажимента му към върховенството на закона, заяви комисарят по разширяването на блока, цитиран от "Ройтерс".

Реформите за централизиране на съдебната система, които влязоха в сила тази седмица, предизвикаха критики от съдии и прокурори, които ги виждат като засилване на властта на президента Александър Вучич, отслабване на борбата с организираната престъпност и подкопаване на кандидатурата на Сърбия за присъединяване към ЕС.

"Тези изменения подкопават доверието. Все по-трудно е за онези в Брюксел, които са готови да напреднат със Сърбия, да защитят позицията си", заяви еврокомисарят по разширяването Марта Кос в коментар, изпратен по имейл до "Ройтерс" късно в четвъртък.

Кос заяви, че комисията преразглежда финансирането за Сърбия по Плана на ЕС за растеж за Западните Балкани, насочен към привеждане на региона в съответствие с правилата на ЕС и в крайна сметка към присъединяване на страни като Сърбия към блока. На Сърбия са отпуснати 1,6 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства по програмата.

"Тези средства съдържат предварителни условия, свързани с върховенството на закона", каза тя.

Сърбия започна официални преговори за присъединяване към ЕС през 2014 г., но широко разпространената корупция и слабите институции забавиха напредъка.

Съдебните реформи включват ограничаване на мандата на главните прокурори и предоставяне на по-големи правомощия на председателите на съдилища - отговорни за съдебната администрация - спрямо съдиите. Критиците се опасяват, че реформите ще подкопаят независимостта на съдиите и ще застрашат делата за корупция на високо ниво, наблюдавани от Прокуратурата за организирана престъпност.

Министерството на правосъдието заяви, че новите закони ще направят съдебната система по-ефективна чрез рационализиране на процеса на вземане на решения.

След негативната реакция Сърбия поиска становището на Венецианската комисия, група от експерти по конституционно право към Съвета на Европа, орган за правата на човека.

"След като това становище бъде издадено, очакваме тези закони да бъдат съответно преразгледани и по приобщаващ начин", каза Кос.