Европейският парламент призова за спиране на публичното финансиране за политически партии или средствата за масово осведомяване, които насърчават или подстрекават към омраза или заклеймяване на групи от хора въз основа на тяхната раса, етнически произход, религия, недъг, сексуална ориентация или националност. Те подчертават, че изявления на обществените личности, които насърчават или подстрекават към омраза, трябва да се считат за утежняващо обстоятелство.

Европейският парламент прие резолюция, с която изразява сериозна загриженост във връзка с убийствата и насилието, предизвикани от екстремистки движения в някои европейски държави. Един от вносителите на резолюция от страна на ПЕС е българският евродепутат Кристиан Вигенин.

Текстът, който беше приет с 527 гласа "за", 15 "против" и 39 "въздържали се" призовава за спиране на публичното финансиране за политически партии, които не осъждат насилието и тероризма и не зачитат правата на човека и основните свободи, демокрацията и принципите на правовата държава, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и Хартата за основните права. Също така не трябва да се финансират от ЕС и медиите, които се използват като платформа за широко популяризиране на расистки, ксенофобски и хомофобски идеи, се казва в текста.

ЕП прие изменение с 450 гласа "за", 93 "против" и 30 "въздържали се", с което предупреди, "във връзка с изборите за Европейски парламент през 2009 г., за възможността екстремистки партии да си осигурят представителство в Европейския парламент и призовава политическите групи да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че тази демократична институция няма да се използва като платформа за финансиране и разпространение на антидемократични послания".

Депутатите изразиха сериозна загриженост "от набирането на ислямски фундаменталисти и от ожесточената пропагандна кампания с терористични актове в Европейския съюз".

ЕП отбелязва, че все повече екстремистки организации, често с неофашистки елементи, могат да засилят страховете в обществото, което може да доведе до прояви на расизъм в много области, като например заетостта, жилищното настаняване, образованието, здравеопазването, полицията, достъпа до стоки, услуги и медиите.

ЕП призовава европейските институции да дадат ясен мандат на Агенцията за основните права на ЕС за разследване на структурите на екстремистки групировки.

Според депутатите Комисията и Съвета да потърсят политически и правни решения на въпроса, по-специално на етапа на предприемането на превантивни мерки, във връзка с образованието на младите хора и информирането на обществеността, обучението по проблемите на тоталитаризма, разпространяването на принципите на правата на човека и основните свободи, с цел съхраняване на паметта за историята на Европа.

Депутатите призовават държавите-членки да разработят образователни политики по въпросите на демократичното гражданство.

Членовете на ЕП са загрижени за това как да се противодейства на съществуването на публични, лесно достъпни интернет страници, които подбуждат към омраза, без да се нарушава свободата на словото.

Резолюцията не назовава конкретни групировки, но категоризира като такива неонацистките и неофашистките течения, както и "паравоенни групировки и партии, които основават своята идеология, политически език, практика и поведение на дискриминацията, в т.ч. расизма, липсата на толерантност, подбуждането към религиозна омраза, изключването, ксенофобията, антисемитизма, антиромските настроения, хомофобията, омразата към жените и ултранационализма".

Сред най-уязвимите групи са мигрантите, ромите, хомосексуалистите, активистите на антирасистки организации и бездомните.