Само няколко дни след като Урсула фон дер Лайен обясни, че Европа не е била никога по-силна, откакто е станала енергийно независима от Русия, нейният колега, еврокомисарят по енергетика ни напомни, че през зимата ще плащаме цената на тази независимост. Дан Йоргенсен директно предупреди, че ни заплашва „ценова криза“ и „криза, свързана с доставките“.

В случая „ценова криза“ вероятно е евфемизъм за рекордно високи цени на енергията, а криза на доставките би трябвало да означава, че ще се търсят енергийни суровини, но няма гаранция, че ще бъдат доставени. Оказва се, че дори и сред отказа от руските енергийни суровини Европа продължава да бъде енергийно зависима и внася примерно 80 % от потребявания природен газ. Енергийната независимост от Русия просто ни прави по-силно енергийно зависими от някой друг, а този някой друг очевидно ни дава природния газ на по-висока цена от тази, която сме плащали на руснаците до 2022 година. Но всичко това не е новина.

По-притеснително е решението, което висшият брюкселски чиновник предлага на европейските правителства. Той на първо място ги съветва да продължат да увеличават запасите си на природен газ. Това вероятно на „дипломатически език“ означава „оправяйте се сами“. Тъй като Европейската комисия явно не може да даде повече, Йоргенсен ни дава акъл – да се използват всички възможности за ограничаване на потреблението на енергия. Това включва да се намали отоплението в обществените сгради. Не става ясно дали това включва болници, детски градини и училища. Другата гениална брюкселска идея, за която вероятно никой в държавите членки не би се сетил сам, е да се изключи ненужното улично осветление.

Причината за предстоящата „ценова криза“ е перфектната енергийна буря, която съчетава реализацията на „Зелената сделка“, санкциите срещу Русия и войната в Персийския залив. Всеки един от трите фактора води до покачване на цените. Събрани заедно даже на брюкселски език проблемът вече се нарича „ценова криза“. Предвид крайната дипломатичност на начина, по който се изразява европейската администрация, „криза“ би следвало да се превежда като „катастрофа“ или „апокалипсис“. Важно е все пак да уточним как трите различни шока водят до големите проблеми в Европа. „Зелената сделка“ прави иначе изключително евтиният ток от въглищни централи изключително скъп, облагайки го с „въглероден данък“ през цените на въглеродните квоти, които производителите следва да плащат. Това изкуствено повишава рентабилността на енергията от ВЕИ – най-вече от вятърни и слънчеви централи. Проблемът е, че вятърът и слънцето не подават постоянна мощност, както това правят въглищата и ядреното гориво. Това налага поддържането на балансиращи мощности, способни при спад на производството от ВЕИ да компенсират нужното количество енергия. В Европа, която все още е много далеч от това да реализира ядрен ренесанс и да замести с АЕЦ закриващите се ТЕЦ, тази роля играят централите на природен газ.

Голямата разлика в цената на тока, която и българските потребители усетиха миналата зима, идва именно заради газовите централи. България внасяше при пиково потребление енергия от подобни централи в Гърция. Шоковите сметки за тока от миналата зима бяха постигнати при цени на природния газ, в които се калкулира оскъпяването в резултат на войната в Украйна и санкциите срещу Русия.

Но голямата разлика между цената на природния газ за миналата и за тази зима идва от новия конфликт в Персийския залив и затварянето на Ормузкия проток. По различни оценки разликата в цената от преди началото на американските удари и ответната реакция на Иран достига между 120 и 130 %. Разходите за природен газ формират до 80 % от цените на тока от газови централи. Това означава, че може да очакваме цени почти двойни на тези от миналата зима, по които ще внасяме ток от Гърция. Друга тема е цената, по която топлофикациите, които ползват природен газ, ще определят за отоплителния сезон. Вероятно по някакъв начин КЕВР ще регулира цените, но няма начин да не бъдем много по-изненадани от сметките през тази зима, отколкото бяхме през миналата.

Сигурно много хора гледат с надежда към възможностите за постигане на мир в Близкия изток. Вероятно много европейски компании в сектора се надяват на същото. Доскоро хранилищата бяха празни, но вече са пълни на 70 %. Това означава, че газ на високите цени вече е купен и той трябва да бъде реализиран. Надеждите за мир са хубаво нещо, но в САЩ и Иран със сигурност има сериозни стопански субекти, които са много доволни от настоящите ценови равнища на петролния и газовия пазар.

Именно САЩ в момента доставят значителна част от горивата за европейския пазар. Както и за войната в Украйна, отново Европа ще плати сметката, а чиновниците в Брюксел слабо се вълнуват от тези проблеми. Докато Урсула фон дер Лайен се бие в гърдите колко сме икономически независими, Европа погребва единственият източник на енергия, който наистина ни осигурява някакъв енергиен суверенитет – въглищните централи. Хиляди европейски миньори ще загубят своите работни места, както и заетите в самите централи, в същото време милиони бедни европейци ще платят цената, за да могат шепа инвеститори във ВЕИ сектора да трупат свръхпечалби, докато целият останал свят развива индустрията си, увеличава въглеродните емисии и изпреварва европейската икономика.

Център за конкурентна икономика и индустрия