Експерт: Всичко тепърва започва
ЕС и Свят 19.08.2008 11:36
Политиката на САЩ увеличава рисковете в транзитния коридор Азербайджан-Грузия-Турция. За страните от Централна Азия остават два пътя – транзитът на газ в Европа през Русия или излизане на китайския пазар. Вторият път за САЩ е по-опасен, пише експерт. Драмата на новата война в Южна Осетия още не е приключила. Руските власти все още имат време да отговорят на упреците за неефективна дипломация и информационна политика.
Грешките още могат да бъдат поправени. Както, впрочем, и задълбочени. Много е важно, каква позиция ще заеме Русия на преговорите за мирно урегулиране. Главният въпрос – чия войска ще остане в зоната на конфликта и как ще се разположи. Очевидно, че САЩ и редица европейски страни ще се обявят против присъствието на руски войски с какъвто и да било мандат на територията както на Грузия, така и на Южна Осетия. И обратното, ще настояват за появата на натовски или американски миротворци на територията на Грузия. Ако събитията в Южна Осетия бъдат представени като агресия на Русия, тогава това ще бъде и предлога. Още повече, че картата на военните конфликти в региона още може да се обогати.
Съществува вероятност от нова война в Нагорни Карабах. Най-малкото, оръжието вече е под ръка. През последните две години Азербайджан успя да спечели добри пари от петрола /ръстът на добива през 2007 г. достигна 31,7%, а през 2006 г. - 44,9%/ и ги инвестира, включително и в армията. САЩ могат, както и в Южна Осетия, да си замълчат на първия етап, а след това да получат още един повод за появата на свои въоръжени сили в региона. Дълго време интересът на САЩ в региона се обясняваше със създаването на алтернативни на Русия пътища за транзит на въглеводороди в Европа. Но все пак Китай изглежда е по-опасен конкурент, отколкото Русия.
Затова основната цел на САЩ в региона – това е Иран, който притежава 15,7% от световните доказани запаси на газ. И недопускането на излизането на каспийския петрол и централноазиатски газ на китайския и индийския пазари. Любопитното е, че по всички потенциални маршрути за транзита на газ от Иран за Индия и Китай расте политическото напрежение /оставката на Первез Мушараф – е потвърждение на последното/. Появата на американски въоръжени сили в Грузия и Азербайджан ще увеличи военния натиск спрямо Иран. Това превишава по значимост пускането в експлоатация на тръбопроводите, заобикалящи Русия.
Нещо повече, политиката на САЩ рязко увеличава политическите рискове в транзитния коридор Азербайджан-Грузия-Турция. Например, активността на кюрдите на територията на Турция доведе до спирането на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан още преди началото на войната. Не е учудващо, че Реджеп Ердоган веднага пристигна в Русия. Макар, че именно Турция активно подкрепяше идеята за строителство на нови тръбопроводи през Азербайджан и Грузия, за което Русия се опита да я накаже, заменяйки втората тръба на „Син поток“ с „Южен поток“.
Сега Русия може да затвори темата за транскаспийския газопровод, „Набуко“ и редица други проекти. Виктор Юшченко има правото да подписва указ за промяна в режима за транспортиране чрез петролопровода Одеса-Броди, но това няма да добави в него казахски и азербайджански петрол. За страните от Централна Азия тогава ще останат два пътя – транзитът на газ в Европа през Русия или излизане на китайския пазар. Вторият път за САЩ е по-опасен. Така, че теоретично може да се получи подкрепа от страна на САЩ за проектите за нови тръбопроводи през руска територия. Но цената ще бъде висока.
На Русия ще й се наложи да предаде Иран. И да подложи крак на Китай. Развръзката е сложна. Но многовекторността в нашата външна политика приключва.
Статията е публикувана във вестник „Ведомости“. Неин автор е Константин Симонов, генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност. /БГНЕС
Грешките още могат да бъдат поправени. Както, впрочем, и задълбочени. Много е важно, каква позиция ще заеме Русия на преговорите за мирно урегулиране. Главният въпрос – чия войска ще остане в зоната на конфликта и как ще се разположи. Очевидно, че САЩ и редица европейски страни ще се обявят против присъствието на руски войски с какъвто и да било мандат на територията както на Грузия, така и на Южна Осетия. И обратното, ще настояват за появата на натовски или американски миротворци на територията на Грузия. Ако събитията в Южна Осетия бъдат представени като агресия на Русия, тогава това ще бъде и предлога. Още повече, че картата на военните конфликти в региона още може да се обогати.
Съществува вероятност от нова война в Нагорни Карабах. Най-малкото, оръжието вече е под ръка. През последните две години Азербайджан успя да спечели добри пари от петрола /ръстът на добива през 2007 г. достигна 31,7%, а през 2006 г. - 44,9%/ и ги инвестира, включително и в армията. САЩ могат, както и в Южна Осетия, да си замълчат на първия етап, а след това да получат още един повод за появата на свои въоръжени сили в региона. Дълго време интересът на САЩ в региона се обясняваше със създаването на алтернативни на Русия пътища за транзит на въглеводороди в Европа. Но все пак Китай изглежда е по-опасен конкурент, отколкото Русия.
Затова основната цел на САЩ в региона – това е Иран, който притежава 15,7% от световните доказани запаси на газ. И недопускането на излизането на каспийския петрол и централноазиатски газ на китайския и индийския пазари. Любопитното е, че по всички потенциални маршрути за транзита на газ от Иран за Индия и Китай расте политическото напрежение /оставката на Первез Мушараф – е потвърждение на последното/. Появата на американски въоръжени сили в Грузия и Азербайджан ще увеличи военния натиск спрямо Иран. Това превишава по значимост пускането в експлоатация на тръбопроводите, заобикалящи Русия.
Нещо повече, политиката на САЩ рязко увеличава политическите рискове в транзитния коридор Азербайджан-Грузия-Турция. Например, активността на кюрдите на територията на Турция доведе до спирането на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан още преди началото на войната. Не е учудващо, че Реджеп Ердоган веднага пристигна в Русия. Макар, че именно Турция активно подкрепяше идеята за строителство на нови тръбопроводи през Азербайджан и Грузия, за което Русия се опита да я накаже, заменяйки втората тръба на „Син поток“ с „Южен поток“.
Сега Русия може да затвори темата за транскаспийския газопровод, „Набуко“ и редица други проекти. Виктор Юшченко има правото да подписва указ за промяна в режима за транспортиране чрез петролопровода Одеса-Броди, но това няма да добави в него казахски и азербайджански петрол. За страните от Централна Азия тогава ще останат два пътя – транзитът на газ в Европа през Русия или излизане на китайския пазар. Вторият път за САЩ е по-опасен. Така, че теоретично може да се получи подкрепа от страна на САЩ за проектите за нови тръбопроводи през руска територия. Но цената ще бъде висока.
На Русия ще й се наложи да предаде Иран. И да подложи крак на Китай. Развръзката е сложна. Но многовекторността в нашата външна политика приключва.
Статията е публикувана във вестник „Ведомости“. Неин автор е Константин Симонов, генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност. /БГНЕС
![]() |
1 | 2.0974 |
![]() |
1 | 2.25951 |
![]() |
10 | 3.85788 |
![]() |
100 | 4.15376 |
![]() |
1 | 1.67638 |
Последни новини
- 08:36 Спартак (Вн) и Берое тръгнаха с 0:0 в efbet Лига
- 08:29 Почина Тодор Славков, синът на Людмила Живкова и Иван Славков
- 21:21 Хороскоп за вторник, 22 юли 2025 г.
- 19:36 The Telegraph: Великобритания подготвя 50-дневна кампания за въоръжаване на Украйна
- 19:28 Ердоган: Светът трябва да приеме реалността за съществуването на две държави в Кипър
- 19:21 Проф. Михаил Станчев: Войната в Украйна ще свърши, но няма да е тази година
- 19:13 След принц Андрю и делото "Епстийн": Книга обвинява още един член на кралското семейство в педофилия
- 19:06 Митата на Тръмп удариха производителите на зехтин в Гръция, търсят нови пазари