Трудно е да се каже, но шансът да бъдат спасени хората от изчезналата подводница е минимален. Подводницата все още не е локарилизирана, а когато това стане, ще започне една сложна операция по нейното изваждане, тъй като тя явно не може да изплава самостоятелно.

Това обясни д-р Илия Щирков, който е експерт и е бил командир на изследователска подводница към Института по океанология във Варна. Той коментира пред Нова тв ситуацията около изчезналата подводница "Титан".

Д-р Щирков показа макет на подводница за малки дълбочини - 250-300 метра, която прилича на тази до 600 метра. След това твърдият корпус вече е друг, най-често сфера, те нямат тази кула, която се показва над повърхността при изплаване и се вижда. Докосват само повърхността и търсенето е със самолети, ако тя не може да комуникира. А това може да е по няколко причини - ако има проблем в енергетичната обстановка, тя е на акумулатори, ако има гигантско късо съединение, ако има пожар. Това унищожава възможността да използват ултразвукова връзка, както и радиовръзка, ако са на повърхността, обясни експертът.

Липсата на възможност да се отвори люкът отвътре не е добре, но не е възможно по друг начин да се реши въпросът с твърди люк, тъй като той също участва в носимоспособността на твърдия корпус. И ако бъде завит здраво с болтова връзка, това е добре за корпуса. Тя е отвън, тази връзка. Те могат да отворят люка отвътре, но ще нахлуе вода, допълни д-р Щирков.

Там е вечен студ, температурата на водата не се променя. За храната и за кислорода - всяка подводница има т.нар. авариен запас - освен кислород, тя трябва да има и специален химикал, който поглъща въглеродния двуокис със същия ресурс, както е кислорода. Така че не знаем дали ще загинат от липса на кислород или от отравяне с въглероден двуокис, коментира още експертът.

Закачането с въже за плавателен съд на повърхността е направено още през 1936 г., когато се спуска за първи път т.нар. батисфера на американците Бийф и Бъртън на 1200 метра. И са върнати обратно. Това е много рисковано, защото ако въжето се скъса по някаква причина, те няма начин да се върнат, а ще паднат на дъното и ще загинат. Спускането с въже на над 3000 метра вероятно е възможно, но не е практично, тъй като обхождайки кораба, те непременно ще се закачат някъде. Има такива телеуправляеми апарати, с които е изследван и "Титаник", но те са необитаеми. такъв апарат обаче може да закачи подводницата и да я изтегли. Французите имат такъв апарат, там е наситено с подобна техника, готова да се задейства, стига подводницата да бъде открита, коментира д-р Щирков.

Почукването е от акустичен прибор, който автоматично изпраща такива сигнали, които се хващат от антените на ултразвуковите станции на повърхността. Те могат да определят посоката, в която е съсредоточена повърхността, допълни той.

Всяка подводница трябва да има авариен баласт, но само в една публикация прочетох, че те разполагат с такъв, а тя не бе от специалист, допълни д-р Щирков. Предлагам, че имат, не може да оставят дълбоководна подводница без втори вариант за изплаване, каза той.