Европейската икономика продължава да показва устойчивост в предизвикателен глобален контекст. По-ниските цени на електроенергията, смекчаването на ограниченията при доставките и силния трудов пазар поддържат умерения растеж през първото тримесечие на 2023 г., разсейвайки опасенията за рецесия. Това се посочва в прессъобщение на ЕК.

По-доброто от очакваното начало на годината повишава прогнозата за растежа на икономиката в ЕС до 1 на сто през 2023 г. (0,8 на сто в зимните междинни прогнози) и 1,7 на сто през 2024 г. (1,6 на сто през зимата). Прогнозите за еврозоната също са коригирани към увеличение от същия мащаб, като се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне до 1,1 на сто и 1,6 на сто през 2023 г. и 2024 г. съответно. На фона на постоянния натиск на основните цени инфлацията също е коригирана нагоре спрямо зимата - до 5,8 на сто през 2023 г. и 2,8 на сто през 2024 г. в еврозоната.

По-ниските цени на електроенергията повишават прогнозата за растежа

Според предварителната оценка на Евростат БВП е нараснал с 0,3 на сто в ЕС и с 0,1 на сто в еврозоната през първото тримесечие на 2023 г. Основните индикатори сочат към продължаващ растеж през второто тримесечие.

Европейската икономика е успяла да преодолее неблагоприятното влияние от войната в Украйна, овладявайки енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и мащабно понижение на потреблението на газ. Значително по-ниските цени на електроенергията са си проправили път в икономиката, намалявайки производствените разходи на компаниите. Потребителите са отчели спад на сметките за електроенергия, въпреки че се очаква частното потребление да остане на по-ниско равнище, тъй като растежът на заплатите изостава от инфлацията.

С оглед на това, че инфлацията продължава да е на високо равнище, се очаква финансовите условия да се затегнат допълнително. Макар че, според предвижданията ЕЦБ и други централни банки се доближават до финализиране на цикъла с повишаване на лихвите, то неотдавнашните сътресения във финансовия сектор вероятно ще засилят натиска върху разходите и смекчаването на достъпа до кредитиране, забавяйки инвестиционния растеж и засягайки в особена степен инвестициите в жилищни сгради.

Основната инфлация е коригирана нагоре, но ще спада постепенно

След пика си през 2022 г., основната инфлация е продължила да се понижава през първото тримесечие на 2023 година на фона на рязкото понижение на цените на електроенергията. Основната инфлация ( в която не се включват електроенергията и непреработените храни) обаче се оказва по-устойчива.

През март тя е достигнала исторически максимум от 7,6 на сто, но се очаква да спада постепенно за прогнозирания период, тъй като маржовете на печалбата "абсорбират" натиска върху по-високите заплати и затягат финансовите условия. Априлският предварителен хармонизиран индекс на потребителските цени за еврозоната, публикуван след датата на приключване на пролетната прогноза на ЕК, показва незначителен спад в равнището на основната инфлация, което предполага, че тя може да е достигнала пика си през първото тримесечие, както се очакваше. На годишна основа основната инфлация в еврозоната през 2023 година ще достигне средна стойност от 6,1 на сто, преди да се понижи до 3,2 на сто през 2024 г., оставайки над основната инфлация в двете прогнозни години.

Трудовият пазар продължава да е устойчив въпреки икономическото забавяне

Рекордно силният трудов пазар поддържа устойчивостта на икономиката на ЕС. Равнището на безработица в ЕС е ударило нов рекорден минимум от 6 на сто през март 2023 г., а нивата на участие и заетост са достигнали рекордни максимуми.

Очаква се пазарът на ЕС да реагира умерено на по-бавния темп на икономическо развитие.

Според прогнозите повишението на заетостта тази година ще е 0,5 на сто, преди да се понижи до 0,4 на сто през 2024 г.. Според предвижданията равнището на безработица ще остане точно над 6 на сто.

Растежът на заплатите се е повишил от началото на 2022 г., но е останал доста под инфлацията. Очакват се по-съществени увеличения на заплатите на фона на продължаващото затягане на трудовите пазари, сериозните повишения на минималните заплати в някои страни и общият натиск от служителите да компенсират загубената покупателна способност.

Според прогнозите държавните дефицити ще се понижат най-вече през 2024 г. Въпреки въвеждането на мерки за подкрепа, които да смекчат влиянието на по-високите цени на електроенергията, силния номинален растеж и премахването на остатъчните мерки, свързани с пандемията, довели до допълнителен спад на съвкупния държавен дефицит на ЕС през 2022 г. до 3,4 на сто от БВП. През 2023 г. и най-вече през 2024 г. понижилите се цени на електроенергията могат да позволят на правителствата да сложат край на мерките за подкрепа на електроенергията, което ще доведе до допълнителни намаления на дефицита- до 3,1 на сто и 2,4 на сто от БВП съответно.

Очаква се съвкупният дълг на ЕС към БВП да се понижи стабилно до под 83 на сто през 2024 г. (90 на сто в еврозоната), което все още е над предпандемичните равнища. Налице е голяма хетерогенност на фискални траектории сред страните членки.

Докато инфлацията може да подкрепи подобрението в публичните финанси в краткосрочен план, то този ефект ще се разсее във времето, тъй като разходите по изплащане на дълга ще се увеличат, а публичните разходи нарастват постепенно, коригирани към по-високото ценово равнище.

Рисковете за понижаване на икономическата перспектива са нараснали

По-устойчивата основна инфлация може да продължи да ограничава покупателната способност на домакинствата и да изиска по-сериозен отговор на паричната политика с широки макрофинансови разклонения. Освен това подновени епизоди на финансов стрес могат да доведат до по-нататъшно повишение на нежеланието да се поеме риск, което да доведе до по-изразено затягане стандартите за кредитиране, отколкото се предвижда в тази прогноза.

Експазионистичната данъчна политика може да способства за по-нататъшно подклаждане на инфлацията, опирайки се на мерките на парично-кредитната политика. В допълнение към това могат да се появят нови предизвикателства за глобалната икономика заради сътресенията в банковия сектор и свързаното с него по-широко геополитическо напрежение.

От позитивна гледна точка по-благоприятно развитие при цените на електроенергията ще доведат до по-бърз спад на основната инфлация с положителен вторичен ефект върху вътрешното търсене. Освен това е налице постоянна несигурност, произтичащ от продължаващата руска инвазия в Украйна, пише БТА. 

Публикуваната прогноза включва за първи път преглед на особеностите на икономическата структура, последни показатели и перспективи за Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина, които са със статут на кандидати за членство в ЕС