Европейската комисия предложи в неделя на Унгария да не бъдат изплатени 7,5 млрд. евро от фондовете на ЕС заради опасения за корупция, предаде “Евронюз”. Според еврокомисаря по бюджета Йоханес Хан става въпрос за около една трета от средствата по кохезионните фондове, които страната получава от европейския бюджет. Или по-конкретно – за 65% от финансирането на 3 оперативни програми за сближаване, уточнява сайтът “Политико”.

За Брюксел това е поредната стъпка в процеса на прилагането на механизма за спазването на върховенството на закона, който бе лансиран срещу Будапеща през април. Механизмът дава възможност на Европейската комисия да налага финансови санкции на държави членки, “за да защити общия бюджет”, в случай че те не зачитат европейските ценности. Той бе създаден заради постоянните предизвикателства, които Полша и Унгария от години отправят спрямо общата европейска политика.

Решението да бъдат наложени на Унгария финансови санкции е било взето с единодушие от еврокомисарите, обяви Хан.  Мярката трябва да бъде одобрена с квалифицирано мнозинство от Съвета на ЕС в срок от един месец, като има възможност за удължаване с още два месеца. По този начин сега топката е в ръцете на държавите членки, които трябва да се произнесат дали ще подкрепят предложението.

Според “Политико” Европейската комисия все пак е оставила отворена вратата за постигането на компромис,

чрез който Унгария да не се лиши от така необходимите ѝ средства. Изданието посочва, че Брюксел е в активни контакти с властите в Будапеща, които са поели ангажимент да приложат нови правила за ограничаване на риска от корупция и вече работят по различни варианти. Унгария е обещала да информира Брюксел за мерките, които е предприела, до 19 ноември - т.е. най-ранната дата, на която фондовете може да бъдат замразени.

Това е първият случай, в който европейската изпълнителна власт прибягва до новите бюджетни правила, отбеляза Хан. По неговите думи слабостите, с които Унгария трябва да се справи, са свързани с начина на възлагане на обществените поръчки, предотвратяването на конфликта на интереси и законодателството срещу корупцията.

По-рано през седмицата Европейският парламент обяви, че Унгария вече не може да бъде възприемана като пълноценна демокрация, и я определи като “електорална автокрация”. Под това се има предвид, че в страната редовно се свикват и провеждат избори, но при тях не са спазени демократичните норми и стандарти. Евродепутатите гласуваха документа с 433 гласа “за”, 123 “против” и 28 “въздържали се”. Той е силно символичен, но няма обвързваща сила за държавите членки и не ги задължава да предприемат някакви конкретни мерки.

В резолюцията обаче за първи път европейска институция посочва официално, че определена страна членка не е истинска демокрация. Парламентаристите от Страсбург настояха Европейската комисия да спре или ограничи европейските фондове за Унгария по кохезионните програми и да не дава одобрението си за плана на страната за възстановяване и устойчивост като отговор на системните нарушения на принципите на общността от Будапеща. Предварително се говореше, че е възможно да бъдат замразени до 15,7 млрд. евро.

В резолюцията си Европарламентът отбелязва, че е силно обезпокоен за независимостта на съдебната власт и размерите на корупцията. Евродепутатите са загрижени за медийния плурализъм, академичната свобода, свободата на вероизповедание, на сдружаване, правото на равно третиране, включително правата на ЛГБТИ+, също на малцинствата и на мигрантите.

В типичния си провокативен стил унгарският премиер Виктор Орбан нарече “досадна шега” декларацията на евродепутатите

“Единствената причина да не се смеем на това е, че то е досадна шега. За трети или четвърти път в Европейския парламент приемат декларация, осъждаща Унгария. Първия път възприехме това като нещо съществено. Но сега го възприемаме като шега”, заяви Орбан от Сърбия, където бе гост на сръбския президент Александър Вучич. Там той отново се изказа остро срещу енергийните санкции на ЕС срещу Русия.

Независимо от това снизходително отношение опасността този път явно бе преценена като по-реална, защото в събота началникът на премиерския кабинет обяви, че правителството е готово с нови антикорупционни закони, които ще внесе за гласуване в парламента още в понеделник. Будапеща обещава да създаде независим антикорупционен орган, който да контролира изразходването на европейските средства.