Другият Ормуз: Блокадата в Черно море заплашва да предизвика шок в доставките на храни

ЕС и Свят 23.09.2026 09:24 Снимка: ДНЕС+

Другият Ормуз: Блокадата в Черно море заплашва да предизвика шок в доставките на храни

Докато светът е съсредоточен върху петролния пазар, войната в Украйна затруднява жизненоважните доставки на зърно и принуждава купувачите трескаво да търсят алтернативни източници

Вниманието на света е насочено към Ормузкия проток и скока на цените на петрола заради конфликта в Близкия изток. Патовата ситуация в Черно море обаче засилва икономическите щети, като заплашва да ускори още повече инфлацията и същевременно подкопава продоволствената сигурност в уязвимите държави, пише "Блумбърг". Според инвеститори на облигационните пазари рисковете за доставките на храни все още не са напълно отразени в цените, тъй като вниманието е насочено основно към разходите за енергия.

Туе Вуонг осигурил четири товара пшеница, добита в плодородните земи около Черно море - количество, равняващо се приблизително на една пета от годишното потребление на неговата мелничарска компания, разположена на 8000 километра във Виетнам. След лятната ескалация на войната на Русия срещу Украйна обаче той бил уведомен, че товарите няма да отпътуват.

"Изпаднах в истинска паника", разказва Вуонг, главен изпълнителен директор на Golden Wheat в Хошимин. За два от товарите му била предложена замяна с пшеница от България, но заради възникналия недостиг в доставките той прекарал седмици в трескаво търсене на допълнителни количества. "Бяхме твърде уязвими от кризата в Черно море."

Черно море, което свързва Европа и Азия, е жизненоважен коридор за световната търговия със земеделски култури към някои от най-многолюдните държави. На Русия и Украйна се падат повече от една четвърт от глобалната търговия с пшеница - дял, съпоставим с частта от световната морска търговия с петрол, която преминава през Ормузкия проток.

Доставките са силно ограничени от юли, когато двете държави засилиха атаките срещу пристанищата си, поразявайки зърнени терминали, силози и кораби. Ескалацията засегна и руската енергийна инфраструктура, като изтласка цените на дизела до рекордни равнища. Горивото е ключов производствен ресурс в земеделието и неговото поскъпване създава допълнителен инфлационен риск за храните.

Египет, най-големият купувач на пшеница в света, не е получавал зърно от Черноморския регион от около месец. Руският износ е затруднен от украинските дронове, а Украйна, чиито пристанища са блокирани, се опитва да изнася продукцията си по суша и по река. С натрупването на новата реколта страната изпитва и все по-сериозен недостиг на складови площи.

Цените на пшеницата достигнаха най-високото си равнище от три години, а почти няма признаци, че може да бъде повторено споразумението, договорено с посредничеството на Турция през 2022 г., което създаде морски коридор за блокираното украинско зърно. В същото време западните съседи на Украйна забраниха вноса на нейно зърно след вътрешнополитическа реакция срещу подкрепата за разкъсваната от войната страна.

"Черно море е толкова важно за световната търговия с пшеница, колкото Ормузкият проток е важен за глобалната търговия с петрол", коментира Кейтлин Уелш, експерт по продоволствена сигурност в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. "Светът подценява въздействието на тези атаки."

По оценки, общият износ на пшеница от Русия и Украйна през периода на прибиране на реколтата от юли до септември ще бъде приблизително наполовина по-малък в сравнение с миналата година, показват данни на анализаторската компания SovEcon.

Русия и Украйна осигуряват също две трети от световната търговия със слънчогледово олио и една десета от доставките на царевица. Тяхната продукция в крайна сметка достига до египетските пекарни, пазарите в Индия, турските мелници и животновъдството и аквакултурите във Виетнам.

Golden Wheat, разположена непосредствено до Хошимин, преработва зърно за производство на брашно и внася фуражи - част от разрастващ се сектор, който се опитва да отговори на бързо увеличаващото се търсене на храни в Югоизточна Азия.

Компанията успяла да пренасочи два кораба към Бургас, където да бъдат натоварени с българска пшеница. Вуонг поддържал постоянна връзка с продавачите, за да се увери, че товарите пътуват.

Той внимателно преглеждал и правните клаузи в договорите за доставка, както и застрахователните премии. Следял новините и движението на корабите, разтревожен не само за излизането им от Черно море, но и за преминаването през Червено море, където корабоплаването е застрашено от подкрепяните от Иран хутски бунтовници.

"Корабите бяха застраховани, но ако бяха атакувани, щяхме да останем без достатъчно доставки", казва той. За да замени двата липсващи или блокирани товара, Вуонг се обърнал към САЩ, но на много по-висока цена. Оттогава пшеницата поскъпна още повече.

Други държави също търсят зърно от Франция, която натовари първата си от 18 години пратка пшеница за Судан. Либия използва пристанището в Руан за първи път от повече от десетилетие, показват данни на местни корабни агенти.

Турция, Обединените арабски емирства и други купувачи се насочиха към балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Бангладеш търси доставки от производители в Румъния и Аржентина, като същевременно осигурява малки количества пшеница от Индия, която наскоро отмени продължилата години забрана за износ. Купувачите се обръщат и към по-необичайни за този период от годината източници като Австралия, където тазгодишната реколта все още не е прибрана.

"Всеки ден получаваме запитвания от цял свят", казва Уилям Рийд, ръководител на търговията с пшеница в CBH Group - един от най-големите австралийски търговци на зърно. "Натоварването е изключително. Налага се да ограничаваме част от търсенето, защото физически не можем да продължим да се разделяме с такива количества пшеница."

Предлагането от други ключови житници също е ограничено. Засушаванията намалиха добивите от пшеница и царевица в САЩ, а европейската реколта пострада от горещите вълни през тази година. Очаква се недостигът да се изостри още през настоящия месец, тъй като държавите, които изчерпват резервите си, увеличават покупките, а прибирането на реколтата в Южното полукълбо все още не е започнало.

 

Този период от годината съвпада с пика на летния сезон за износ на земеделска продукция и правителствата на Русия и Украйна се опитват спешно да осигурят маршрути за своята реколта. Заобикалянето на Черно море е трудно, тъй като капацитетът на останалите направления е ограничен, недостатъчно развит или значително по-скъп.

На срещата на върха на БРИКС в Индия този месец руският министър на земеделието Оксана Лут се опита да успокои опасенията, заявявайки, че милиони тонове руско зърно се изнасят през Казахстан или през Балтийско и Каспийско море. Русия използва и Далечния изток, за да транспортира продукцията си.

Това обаче има своята цена. Обемите руско зърно, преминаващи през балтийските държави, нараснаха рязко, което вече кара Латвия и Литва да обмислят ограничения. Използването на Далечния изток пък добавя хиляди километри железопътен транспорт, който е по-скъп от превоза по море.

"Това е по-болезнено и по-страшно от блокадата на Ормузкия проток за петролния пазар", казва Евгений Карабанов, ръководител на аналитичния комитет към Зърнения съюз на Казахстан - държава, която внася руска пшеница по суша. "Никой не може достатъчно бързо да увеличи производството на зърно на друго място, така че да замени изгубените количества."

Търговията с пшеница работи с малки маржове, поради което транспортните разходи могат да решат дали една сделка ще бъде сключена, или ще пропадне. За да ограничи въздействието, Русия планира временно да преустанови експортните мита върху зърното и предлага субсидии за насърчаване на железопътния транспорт към алтернативни пристанища.

Но дори алтернативните маршрути да заработят, Черно море не може да бъде заобиколено изцяло - през него преминават над 70% от руския износ на зърно. А дори да бъде договорен мирен план, възстановяването на инфраструктурата ще отнеме месеци, ако не и години.

Украйна вероятно е изправена пред още по-сериозен проблем. Пристанищата около Одеса, които редовно са подлагани на руски ракетни удари и атаки с дронове, обикновено обработват около 90% от зърнения износ на страната.

Селскостопанските доставки формират повече от половината от приходите на Украйна от износ, докато бюджетът на страната вече е под силен натиск. Този месец новият украински министър-председател определи състоянието на публичните финанси като "близко до критично".

Новата реколта запълва складовете, понижава вътрешните цени и изправя земеделските производители пред тежки загуби. Капацитетът за съхранение на зърно в Украйна може да бъде изчерпан още в началото на ноември, а някои фермери вече използват пластмасови ръкави за временно съхранение.

Киев се опитва да увеличи доставките през румънското пристанище Констанца, но ниското ниво на Дунав затруднява тези усилия. Алтернативните маршрути, основно покрай бреговете на Румъния и България, също започват да се претоварват.

Около украинските дунавски пристанища се е образувало струпване от приблизително 80 кораба, повечето с по-малки размери, тъй като трафикът е принудително пренасочен от основните дълбоководни терминали на Украйна в Черно море, показват данни за движението на плавателните съдове, събрани от Kpler и Bloomberg.

Автомобилният и железопътният транспорт се превърнаха във важни маршрути, но и при тях възникват проблеми. Тъй като мъжете са необходими на фронта, на украинските шофьори може да бъде забранено да напускат страната, а някои от получилите разрешение да пътуват в чужбина може да решат да не се върнат.

 

Българският търговец Преслав Райков се сблъскал със забавяния при превоза на украински слънчогледови семена и олио към България. "След като камионът пресечеше границата с Молдова или Румъния, в зависимост от маршрута, шофьорът просто го изоставяше и бягаше", разказва Райков. "Шофьорите изчезваха, оставяйки камиона заедно с товара. Продавачите бяха принудени да търсят друг водач."

Украйна разполага и с повече от десет железопътни гранични пункта със съседни държави от ЕС, включително Полша, Унгария и Словакия, но техният капацитет е далеч от възможностите на Одеса. В момента границата могат да пресичат около 180 вагона със зърно дневно, което се равнява на приблизително 10 000 тона. "Това е нищо", коментира Николай Горбачов, председател на Украинската зърнена асоциация, която представлява сектора.

Този път западните съседи на Украйна проявяват и по-малко желание да помогнат. В Полша догодина предстоят избори и премиерът Доналд Туск може да се поколебае дали да смекчи ограниченията върху вноса на зърно. Дори въпросът за транзита през Полша е политически чувствителен, тъй като отношението към Украйна е една от основните разделителни линии между правителството и националистическата опозиция.

"Самият транзит е толкова опасен за полските земеделски производители, колкото и допускането на украинското зърно до полския пазар", казва Михал Колоджейчак, който през 2023 г. оглави фермерските протести срещу вноса от Украйна.

Макар ЕС да подкрепя износа на украинско зърно по алтернативни транзитни маршрути, няма заместител на количествата, които могат да бъдат превозени по море, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Тя предупреди за нов "глобален шок за продоволствената сигурност".

Засега инфлацията при храните остава сравнително слаба, но се очаква да започне да се ускорява до края на годината. Доставките вече бяха уязвими заради рязкото поскъпване на торовете и горивата, предизвикано от войната с Иран. Мощното явление Ел Ниньо допълнително усложнява ситуацията. "Изправени сме едновременно пред няколко шока", отбелязва Уелш от Центъра за стратегически и международни изследвания.

Когато през 2010 г. горски пожари и суша принудиха Русия да забрани износа на пшеница, последвалият скок на цените на храните се превърна в един от факторите за избухването на Арабската пролет.

Сега зависимостта на Африка и Близкия изток от руското зърно е още по-голяма, отколкото тогава. Много от водещите държави вносителки поддържат програми за субсидиране, за да запазят хляба достъпен, а евтиното зърно от Черноморския регион е основен източник на доставки.

Русия и Украйна осигуряват около половината от вноса на пшеница в Египет. Приблизително две трети от домакинствата имат право на субсидиран хляб, чиято цена египетските власти не са повишавали от 2024 г. Сривът на доставките от Черно море доведе до рязко поскъпване на брашното, съобщава Тарек Саид Хасанейн, ръководител на Камарата на зърнената индустрия към Федерацията на египетските индустрии.

Това оказва силен натиск върху пекарите, които вече са притиснати от високите разходи за енергия и труд, но същевременно трябва да запазят стабилни цените на несубсидирания хляб. Според Халид Мохамед, собственик на пекарни в Кайро, високите разходи за живот са отслабили търсенето.

"На гражданите им е трудно", казва Мохамед. "Хората едва успяват да сложат храна на масата."

За щастие, през тази година Египет прибра добра реколта от пшеница, което намали необходимостта от внос. Правителството разполага с достатъчно запаси за производството на субсидиран хляб до февруари, посочва Хасанейн.

По време на среща с Владимир Путин египетският президент Абдел Фатах ас Сиси призова за усилия за стабилизиране на обстановката, така че да се гарантират непрекъснати доставки от Русия и Украйна.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше по-категоричен по време на срещата си с Путин в Киргизстан по-рано този месец. "Трябва да разрешим този проблем, защото щетите, които причинява, продължават да нарастват", заяви той.

Турция, която също е голям купувач на руска пшеница, се надява да работи за постигането на ново споразумение, подобно на договорената с нейно посредничество през 2022 г. Черноморска инициатива за зърното. Анкара е подготвила предложение и поддържа контакти и с двете страни.

През този месец цените на пшеницата се понижиха заради надеждите, че мирно решение може да доведе до възобновяване на доставките от Черно море. Пазарите обаче подценяват рисковете, предупреждават анализатори на Bloomberg Intelligence. Земеделските производители в Русия и Украйна вече засяват пшеницата за следващата реколта, а първоначалните данни показват, че намаляват площите. Това ще се отрази върху предлагането на зърно през 2027 г.

Въпреки новия кръг от совалкова дипломация между Москва и Киев, предприет този месец от преговарящите на американския президент Доналд Тръмп, двете държави продължават да нанасят опустошителни удари една срещу друга.

Вуонг във Виетнам не си прави илюзии. Той не разчита в близко бъдеще да бъде постигнато мирно споразумение и не очаква цените на пшеницата да се нормализират поне до март, независимо какво ще се случи в Черно море. Компанията му ще поеме част от разходите, предизвикани от глобалните нарушения на доставките, но поскъпването на основни продукти като брашното не може да бъде избегнато.

До началото на този месец Вуонг напрегнато следял местоположението на българското зърно. Сега вече е по-спокоен, след като американската пшеница е пристигнала, а вторият кораб с български товар е преминал през Аденския залив. Бъдещето на една от пратките обаче все още зависи от развитието на ситуацията в Черно море.

"Продавачът поиска удължаване на срока за доставка, за да получи повече време - казва Вуонг - в очакване да се случи някакво чудо в Одеса."

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355