Сърбия използва „Отворени Балкани“, за да прокара проекта си за „Сръбски свят“. В Белград все още съществува носталгия по бивша Югославия. И използват всички възможни инструменти, за да оказват влияние на съседите си.

Това заяви Драгомир Младенов в студиото на BGNES English News с Таня Благоева.

Основният актив на руската геополитическа стратегия тук, на Балканите, се основава на енергията. Затова е много важно да отстраним доколкото можем зависимостта си от нея.

В Западните Балкани виждаме множество проекти в последните години, например проектът „Отворени Балкани“. Ако отворим Гугъл, ще прочетем за този проект, че той е подкрепян от Русия, ЕС и САЩ. Но ако се навлезе по-дълбоко в нещата, ще видим, че основната фигура тук е американският пратеник за Западните Балкани Габриел Ескобар. Това, което той обаче казва, е че САЩ напълно подкрепят проекта „Отворени Балкани“, но само ако е изцяло икономически проект.

От всички балкански страни, само три са участници в проекта. И сред тези три страни, лидерите в проекта са Сърбия и Албания. Според твърденията, разбира се неофициални, Албания използва проекта по линията на идеята си за „Велика Албания“, а Сърбия го използва заради икономическата сила, от която се нуждае, за да прокара проекта си за „Сръбски свят“. От реториката на Белград става ясно именно това – че целта на този проект не е само икономическа.

В Белград все още съществува носталгия по бивша Югославия. И използват всички възможни инструменти, за да оказват влияние, защото според тяхната реторика навсякъде, където има сърби, е Сърбия.

Позицията на България е да показва подкрепа само в икономическото сътрудничество и по отношение на интеграцията им по пътя на ЕС.

На първото събитие на YEPP, на което аз присъствах през 2018 година в Белград, срещнах сръбския президент Александър Вучич и го попитах за българите в Босилеград. Това беше голяма изненада за него, защото срещата беше на европейско равнище, с млади европейци, и той не очакваше остри въпроси.

Младите политици като мен би трябвало да използват всички дипломатически канали в ЕС или чрез американските партньори, за да информират за ситуацията. Защото сега, в контекста на войната в Украйна и на напрежението около Тайван, дипломатите и анализаторите по света нямат просто физическо време за поглед върху всички проблеми. Затова трябва да разговаряме с нашите европейски партньори, за да разберат, че имаме проблеми. Разговори и използване на дипломатическите канали – това трябва да бъдат нашите действия.