Европа върви към нова Студена война, която ще бъде по-сложна от предишната. Това заяви дипломатът Любомир Кючуков в предаването „Още от деня“ по БНТ.

Според него възобновяването на преговорите за Украйна в Абу Даби след деветмесечно прекъсване е успех само по себе си, а разговорите за бъдещата сигурност на континента могат да отворят път за участие на европейските държави.

Кючуков изброи четири фактора, които тласкат Украйна, Русия, САЩ и Европа към по-бързото търсене на решение на конфликта.

По думите му Москва е дала да се разбере, че се стреми към бързо приключване на войната по военен път, за което свидетелства ескалацията на бойните действия. На украинските граждани предстои тежка зима заради пораженията по енергийната и транспортната инфраструктура, както и по комуникациите. В ЕС се води дебат как да се финансира по-нататъшната помощ за Киев, а след междинните избори в САЩ външната политика е поле, на което Доналд Тръмп може да покаже, че запазва контрола върху американската политика, смята дипломатът.

Според Кючуков Вашингтон защитава в преговорите и собствените си икономически и стратегически интереси. Те обхващат ресурсите, бъдещия международен ред и архитектурата на сигурността. Той свърза настояването на САЩ за европейско участие с дългосрочния им стремеж да съсредоточат политическия, икономическия и военния си ресурс върху съперничеството с Китай, като оставят на Европа и Русия по-голяма отговорност за взаимното им сдържане.

"Европейските държави отдавна искат място на масата, но досега не са формулирали обща визия за това кога и как да приключи войната", посочи Кючуков.

По думите му въпросът как ще изглежда европейската сигурност след края на бойните действия е тема, по която Москва има интерес да разговаря с европейците.

„Дали това ще бъде нова Студена война, нова желязна завеса или това има алтернативи?“, запита дипломатът.

Според него засега признаците сочат към нова Студена война. Той обаче вижда възможност за развитие в последните разговори, в съобщенията за предстояща визита на американските пратеници в Москва и в това, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поставила въпроса за бъдещата сигурност на Европа.