Ударите срещу Иран разделиха американското общество, Конгреса и Белия дом, пише Брита Коленбройх от Der Spiegel. Докато някои аплодират Тръмп, други изискват спиране на операциите зад граница. Президентът има само един благоприятен изход от тази деликатна ситуация – и той е малко вероятен.

Той го направи отново. Тази събота, точно осем седмици след ударите срещу Венецуела, американците отново се събуждат с новини за военни действия. И отново президентът на САЩ Доналд Тръмп даде заповедта – посред нощ, от частния си клуб Мар-а-Лаго. Този път той изпраща изтребители в Иран.

Но за разлика от 3 януари, когато американските сили долетяха до Каракас, задържаха президента Николас Мадуро и си тръгнаха също толкова бързо, този път нещата не приключиха до сутринта. Видео посланието на Тръмп бе ясно: нощните удари са само началото.

Изявлението му бе с продължителност осем минути. То е записано късно в петък вечерта в Мар-а-Лаго, Флорида. Тръмп е раздразнен, говорейки за мащабната и продължителна операция, и предупреждава, че "смелите американски герои" могат да бъдат убити или ранени. "Тези неща се случват постоянно в бой. Но ние не правим това само за днес. Правим го за бъдещето. И това е благородна мисия", казва Тръмп, нахлузвайки бялата си бейзболна шапка с думата "САЩ" над очите си. Той твърди, че целта на ударите е да се защитят американците, като твърди, че заплахата, която Иран представлява за националната сигурност, е твърде непосредствена. Той не предоставя доказателства.

Още във вторник вечерта, в обръщението си за състоянието на Съюза, президентът на САЩ ясно заяви, че се надява да постигне споразумение с режима в Техеран. "Бих предпочел да разрешим този въпрос по дипломатически път", заяви той в Капитолия, добавяйки: "Никога няма да позволя на най-големия спонсор на тероризма в света да се сдобие с ядрени оръжия". Републиканците и много демократи станаха и аплодираха – рядък момент на единство.

По това време американските сили вече бяха струпали повече войски в региона, отколкото при подготовката за кампанията в Ирак през 2003 г. Но колко силна е политическата и обществената подкрепа за нов конфликт? И какъв вътрешен риск поема Тръмп?

Разкол между републиканци и демократи

Съботната сутрин само потвърди това, което беше очевидно от реакцията в Конгреса: мненията за превантивен удар срещу Техеран са разделени не само по партийна линия. Ястреби на иранската политика като републиканския сенатор Линдзи Греъм не скриха задоволството си от "необходимия и отдавна оправдан" удар.

Председателят на Комисията по въоръжените сили на Сената Роджър Уикър (републиканец от Южна Каролина) нарече хода "решителна и необходима операция за защита на американците и интересите на САЩ". Демократите също отправиха похвали: "Президентът Тръмп беше готов да вземе правилното и необходимо решение за постигане на истински мир в региона", пише Джон Фетерман.

Критиците, от друга страна, смятат, че ударът срещу Иран далеч не е бил неизбежен. Конгресменът Джим Хаймс нарече удара "кампания по избор – без стратегическа крайна цел". Сенатор Рубен Галего осъди атаките и заяви, че демократичното движение и иранският народ могат да бъдат подкрепени, "без да изпращаме нашите войници на смърт".

Според медийни съобщения, ходът е спорен и в администрацията на Тръмп. Вицепрезидентът Дж. Д. Ванс, един от най-гласовитите критици на чуждестранните интервенции, многократно призова за предпазливост. Както направи след ударите срещу Венецуела, той се въздържа от публичен коментар в събота, ограничавайки се до снимка в профила си в X: той и членове на кабинета му в ситуационната зала на Белия дом. Wall Street Journal съобщи, че генералът от ВВС Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, е предупредил предварително за възможни загуби на САЩ и намаляване на запасите от боеприпаси, особено зенитни ракети.

Протести в САЩ

Хиляди хора излязоха по улиците на Ню Йорк, Вашингтон и много други места в събота, за да протестират срещу операцията. Анкетите, проведени преди ударите, показват широко обществено одобрение за ескалацията.

От една страна, 61% от американците смятат Иран за враг, според социологическия център AP-NORC. Осемдесет процента са загрижени, че ядрената програма на Иран представлява пряка заплаха за Съединените щати, като 48% са "изключително" или "много" загрижени.

От друга страна, няколко скорошни проучвания са единодушни: мнозинството от американците са против удар срещу Иран. Според проучване на Университета в Мериленд, 49% са против атака срещу Иран, 21% я подкрепят, а 30% се колебаят. Опозицията е най-силна сред демократите (74%), но дори сред независимите преобладава негативната оценка (51%). Сред републиканците картината е различна: 40% подкрепят удар, 25% са против.

Факт е, че почти една трета от анкетираните, въпреки съмненията, дава шанс на Тръмп да ги спечели, ако операцията е успешна. Но това е и риск: точно тези избиратели биха могли бързо да бъдат отчуждени.

Обратен завой в общността "Америка на първо място"

В кампанията през 2024 г. Тръмп обеща да не въвлича САЩ в безкрайни нови чуждестранни кампании, ход, който особено се хареса на младите консерватори и поддръжниците на движението MAGA (Make America Great Again). Последните проучвания обаче показват, че не само възгледите на президента за използването на сила в чужбина са се променили.

В проучване на Politico 65% от избирателите на Тръмп заявиха, че биха подкрепили използването на американски войски срещу поне една от няколко потенциални цели: Иран, Гренландия, Куба, Колумбия, Китай и Мексико сред тях. Когато са попитани за конкретни държави, приблизително 50% от анкетираните биха подкрепили интервенция срещу Иран - повече от всяка друга цел. Сред поддръжниците на MAGA тази цифра е дори по-висока - 61%.

Преди по-малко от година нещата изглеждаха различно. По време на Дванадесетдневната война между Израел и Иран през юни 2025 г., лагерът на Тръмп рискуваше да се разцепи заради възможността за американска намеса. Докато партийният естаблишмънт потриваше ръце при мисълта за смяна на режима, активистите на MAGA им напомниха, че доктрината "Америка на първо място" забранява участието в чуждестранни конфликти. Американските войски трябва да "защитават границите и градовете си", а не да умират в безсмислени кампании.

Тези гласове не са изчезнали, но са станали по-тихи. Тъкър Карлсън, влиятелен коментатор и съюзник на Ванс, нарече атаките "абсолютно отвратителни и зли". Предприемачът и бивш представител на САЩ Марджъри Тейлър Грийн остро критикува събитията в платформата X: "Казахме: "Няма нови чуждестранни кампании, няма смяна на режими!" Повтаряхме това на всеки митинг, в реч след реч. Тръмп, Ванс и всъщност цялата администрация се ръководеха от това послание, обещавайки да поставят Америка на първо място и да я направят отново велика".

Основният риск за Тръмп е продължителен конфликт

Значителна част от базата на Тръмп изглежда готова да приеме неговата логика: "Америка на първо място" включва използването на сила в чужбина, ако това може да защити американците от предполагаеми заплахи. Но това не се превръща автоматично в празен чек. Най-големият вътрешен риск за Тръмп сега е, ако ситуацията ескалира в продължителен конфликт с Иран.

Ейми Уолтър, главен редактор на безпартийния Cook Political Report, смята, че поддръжниците на Тръмп ясно разграничават краткосрочните превантивни удари от дългосрочните операции като кампаниите в Ирак и Афганистан. "Ако утре каже, че изпращаме войски в Близкия изток или разполагаме сухопътни сили във Венецуела, това може да разкъса коалицията", каза Уолтър в интервю за Politico.

В най-добрия случай Тръмп може да се надява да убеди американците в необходимостта от удар, да поддържа операцията възможно най-кратка и в крайна сметка да може да претендира за успех, който до голяма степен ще постигне.

Той започна да полага основите в медиите още в събота вечер. "По-голямата част" от иранското ръководство "си е отишло", заяви Тръмп. Операцията, твърди той, вече е била успешна: щетите са огромни и "ще им отнеме години, за да ги поправят". Малко след това Тръмп официално обяви убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.