Четиридневният маратон за избор на депутати в Европейския парламент /ЕП/ завършва днес с гласуване в 18 страни - Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция.

Резултатите ще бъдат обявени късно тази вечер на специално политическо шоу, организирано в главната квартира на ЕП в Брюксел. До снощи приключиха изборите в седем страни и започна гласуването в Италия, което ще продължи и днес.

Политическите наблюдатели очакват рекордно ниска изборна активност и високи резултати за крайно десни, популистки и евроскептични партии.

От гласувалите досега седем страни само Холандия, противно на европейските норми, обяви резултатите от своите избори. Изборната активност бе едва 36,5 на сто, в сравнение с 39,6 на сто през 2004 г. На второ място със 17 на сто от гласовете излезе откровено екстремистката Партия на свободата. Според ИТАР-ТАСС тази тенденция може да се прояви и във Великобритания, Австрия, Словакия и България.

Изборите за Европейски парламент се организират на национално равнище и в съответствие с националните законодателства. Съществуващите различия обясняват и различните дати на гласуване.

От общо 430 милиона души, в страните от ЕС са регистрирани 388 милиона избиратели, които ще изберат 736 депутати. Всяка страна има своя квота, условно отразяваща населението на отделните страни и определена от базовия Договор от Ница. Германия, която е с най-многобройно население в ЕС - 83,5 милиона души, ще изпрати в ЕП 99 депутати. На другия полюс е Кипър, с население 837 000 души, който ще има 6-а депутати.

В изборите във всяка страна участват национални политически партии, които си поделят националната квота за депутати в ЕП.

Над 18 милиона са румънските граждани с право на глас. За тях са организирани 18 317 избирателни секции, 190 от които в чужбина. Румънците могат да гласуват в която си пожелаят избирателна секция в страната като представят личната си карта.

289 румънски кандидати, представляващи шест политически партии, една коалиция и двама независими кандидати, участват в надпреварата за 33 депутатски места в Европарламента, тоест близо деветима кандидати се борят за едно място.

Сред участващите в надпреварата партии са двете управляващи формации: Демократично-либералната партия /ДЛП/ и съюза на Социалдемократическата партия /СДП/ и Консервативната партия /КП/, както и опозиционната Национално-либерална партия /НЛП/.

За място в ЕП ще се борят също кандидатите на Демократичния съюз на унгарците в Румъния /ДСУР/, Партия Велика Румъния /ПВР/, Национално-селската християндемократическа партия /НСХД/ и други, както и двамата независими кандидати - Елена Бъсеску, дъщерята на президента Траян Бъсеску, и Павел Абрахам, бивш началник на Агенцията за борба с наркотиците.

В Словения, член на ЕС от 2004 година, ще се произведат вторите за страната избори за Европейски парламент /ЕП/. Бившата република състава на СФРЮ, която има два милиона жители, се присъедини към ЕС едва 13 години след като провъзгласи независимостта си от Белград. Три години след влизането си в ЕС малката алпийска република бе първата от десетте нови членки на ЕС, която през 2007 г. се присъедини и към еврозоната, с което стана най-успешната страна от бившите югославски републики.

Кандидатите за членове на Европейския парламент са 81, а регистрираните избиратели са 1 703 521 души. Словенците ще избират общо 7 депутати в Европейския парламент.

Общо в изборите ще участват 11 изборни листи. С най-голяма възможност за влизане в ЕП, според социологическата агенция "Медиана" и според проучване на люблянския вестник "Дело", се очертават кандидатите на опозиционната Словенска демократическа партия на бившия словенски премиер Янез Янша, които събират около 20 процента от гласовете, следвани от управляващата Социалдемократическата партия на словенския премиер Борут Пахор - с около 17 процента, и Либералнодемократическата партия на Словения на Катарина Кресал с около 12 процента, съобщава БТА.

Гърците трябва да излъчат своите 22 представители в новия Европейска парламент. В евроизборите участват 27 партии и коалиции, пет от които са парламентарно представени.

Предизборната кампания в Гърция протече в сянката на скандали за корупция и пране на пари, а във фокуса на надпреварата бяха двете водещи партии - Нова демокрация и ПАСОК.

Предварителните проучвания на общественото мнение отреждат победа на социалистическото движение ПАСОК. Преценява се, че преднината на социалистите пред консерваторите може да достигне до пет пункта.

Очакванията са ПАСОК да вкара осем евродепутати, Нова демокрация - седем, Комунистическата партия, Еколозите-Зелени и Коалицията на радикалната левица СИРИЗА по двама, а Народният православен сбор ЛАОС - един евродепутат.

Изненадата на тези избори се очертава да бъде партията на Еколозите-зелени, на която анализатори възлагат надежди да разчупи двупартийния модел в Гърция и да се превърне в регулатор на политическите процеси в страната на следващите парламентарни избори. Формацията бе учредена през 2002 г. и членува в Европейската зелена партия.

Наблюдатели твърдят, че евроизборите са само параван и че обкръжението на премиера упорито крои планове след този вот и че независимо от крайния резултат Костас Караманлис все пак обмислял да прибегне до предсрочни избори за национален парламент през есента, въпреки че мандатът на кабинета ме изтича през 2011 г.

Други пък мислят, че това ще се случи през февруари догодина, когато сегашният парламент ще трябва да излъчи нов държавен глава. Конституцията постановява, че ако това не стане, парламентът се разпуска и се свикват парламентарни избори. /Дарик радио