Китайският подводен флот, дълго време шумно и остарял, става все по-тих и смъртоносен, предупреждава нов анализ. Той намалява разликата със САЩ в рамките на Първата островна верига, поредица от острови, които биха могли да формират предната линия на бъдеща битка в Тихия океан. Това пише изданието Business Insider, цитирано от "Фокус".

Тези подобрения, заедно с противоподводните оръжия на Китай и разработването на "Великата подводна стена", могат да създадат проблеми в Първата островна верига за американските подводници, ако Пекин и Вашингтон влязат във война, особено за Тайван.

В евентуален конфликт между САЩ и Китай в Западния Тихоокеански регион Първата островна верига, която се простира от Япония до Филипините и обгражда китайското крайбрежие, вероятно ще бъде от стратегическо значение. Американските военни очакват Китай да се опита да им откаже достъп и контрол в региона, като заплаши американската въздушна мощ, както и военноморската мощ.

За американските подводници многослойната мрежа от сензори и системи за противоподводна война на Китай, както и флотът му от все по-мощни подводници, са основни пречки за вероятната им роля в евентуална война.

Анализаторите от Royal United Services Institute, командир Едуард Блек и Сидхарт Каушал, пишат тази седмица, че разширяващата се мрежа от подводни сензори и тихи дизелови подводници на Китай "може да представлява реално предизвикателство за подводниците на САЩ и други съюзници", които се опитват да защитят Тайван в рамките на oстровната верига.

Подводният флот на Китай се състои предимно от конвенционални дизел-електрически подводници, неядрени системи, които се нуждаят от презареждане. От десетилетия страната строи ядрени подводници, но те отдавна се считат за по-шумни от американските. Шумната подводница се засича по-лесно и е по-уязвима на атака.

Като цяло обаче Китай е направил подобрения с всеки нов тип или клас дизело-електрически и атомни подводници и се гордее с корабостроителните си и производствени мощности, които му позволяват да строи подводници по-бързо от САЩ. В момента Вашингтон се сблъсква с големи закъснения и надхвърляне на разходите по голяма част от корабостроителните си програми, включително и по новите подводници.

Китай също така е заменил много от старите си подводници с по-нови. Прогнозите сочат, че до 2030 г. страната ще разполага с 55 неядрени атакуващи подводници, 13 ядрени атакуващи подводници и осем ядрени балистични подводници, което представлява ръст от общо 10 кораба спрямо 2020 г.

Документи като доклада на Военноморското училище на САЩ за китайските подводници от август 2023 г. са оценили, че Китай е на прага на производството на "ядрени подводници от световна класа" и че работата му в областта на ядреното задвижване, технологиите за заглушаване, сензорите и оръжейните способности го доближават до нивото на някои от по-модерните подводници на Русия.

С нарастващия капацитет и възможности на корабостроителниците си, Китай може да продължи да строи нови подводници и да ги превърне в още по-страхотни заплахи. Както пишат Блек и Каушал, "ако качествените подобрения се съчетаят с внушителни производствени мощности, Китай вероятно ще започне да оспорва военното морско господство на САЩ под вълните".

Дългосрочните инвестиции на Китай в капацитет за откриване на подводници в ключови морски проливи също поставят предизвикателства пред американските подводници, опериращи в района в случай на потенциален конфликт.

През последните години Пекин реализира проект за "Великата подводна стена" в Южнокитайско море, предназначен за проследяване на надводни и подводни плавателни съдове. Оборудването варира от оръжия на собствените му кораби и безпилотни системи до мрежа от подводни хидрофони, които демонстрират способността на Китай да наблюдава обширни райони в моретата, особено в Първата островна верига. САЩ експлоатира подобни системи за наблюдение, които пресичат стратегическите точки и общите оперативни райони.

Този тип сензори позволяват на командира на флота да открива движението на вражески подводници и да реагира бързо, например като премести уязвимите конвои и изпрати атакуващи подводници да ги преследват.

Други технологични разработки също имат за цел да подобрят сензорните възможности на Китай в региона. Блек и Каушал цитират скорошни китайски статии, в които се твърди, че напредъкът в изкуствения интелект "ще улесни откриването и проследяването дори на най-тихите подводници, дори при използване на активни техники за заблуда и избягване. Това ще намали шансовете за оцеляване на вражеските подводници до 5 процента".

Макар да не е ясно колко надеждна е тази изкуствена интелигенция и Китай все още да се нуждае от инвестиции в хардуер в определени райони на региона, новината показва, че Китай счита тази технология за полезна, за да попречи на САЩ и техните съюзници и партньори да се движат в някои от тези води.

В случай на война мрежата от сензори би могла да принуди американските подводници да останат на по-голямо разстояние, което би ограничило възможностите на Вашингтон. Има обаче и ограничения, включително дали Китай може да насити сензорите си извън добре определени области, отбелязват Блек и Каушал.

Но развитието на китайския подводен флот и продължаващите инвестиции в противоподводна война и сензорни технологии биха могли да породят сериозни опасения за САЩ, ако те решат да се намесят в блокада или инвазия на Тайван.