Бразилската правосъдна система най-накрая призна, че бившият президент Дилма Русеф е претърпяла "жестокости" по време на военната диктатура, управлявала страната между 1964 и 1985 г., и се извини на първата жена президент в историята на Бразилия. Бившият президент очаква това признание от 2002 г., а преди три години, през 2022 г. по време на правителството на Жаир Болсонаро, Комисията отхвърли искането ѝ. Русеф обаче обжалва решението, което сега е поставено на масата в нейна полза, предава изданието Perfil, цитирано от "Фокус".

След нейното искане съдът се произнесе в нейна полза на втора инстанция и ѝ присъди обезщетение, равняващо се на около 17 700 долара. "Бразилската държава Ви се извинява за всички жестокости, причинени на Вас и Вашето семейство от страната на диктатурата“, заявява Ана Мария Лима де Оливейра, председател на комисията по амнистия към Министерството на правата на човека, по време на заседание в Бразилия.

По този начин Русеф, която е начело на Новата банка за развитие (НБР), създадена от основателите на форума БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), бе призната за жертва на военния режим, който я вкарва в затвора за почти три години. Според разследванията бившият президент е била подлагана на мъчения.

По време на ареста си бившият президент е на 22 години. Според тогавашните твърдения това е станало заради "предполагаеми връзки с лява група, която е вдигнала оръжие срещу диктатурата“.

Русеф бе ключова фигура в бразилската политика през ХХI век. През 2011 г. тя стана първата жена, поела президентския пост в Бразилия. Спечели втори мандат, но през 2016 г. бе подложена на импийчмънт в изключително противоречив процес в Конгреса по обвинения във фалшифициране на публичните сметки.

По време на парламентарния вот, който определи нейното оттегляне, тогавашният депутат Жаир Болсонаро посвети вота си в подкрепа на импийчмънта на паметта на един от военните, които са я измъчвали по време на диктатурата - намек, който съживява раните от миналото.

Военният режим в Бразилия започва през 1964 г. след свалянето на президента Жоао Гуларт и продължава 21 години. За разлика от други страни в региона, Бразилия никога не съди държавни служители, обвинени в престъпления през този период, като разчита на Закона за амнистията от 1979 г.

Въпреки това през 2014 г. комисия от адвокати и юристи разследва нарушенията на правата на човека, извършени от диктатурата, като стига до заключението, че тя е отговорна за най-малко 434 убийства и изчезвания, както и за стотици произволни задържания и случаи на изтезания.