Сърдечносъдовото на здраве на европейците е под сериозна заплаха. Темата е във фокуса и на европейските институции. Евродепутатите призовават ЕС да засили превенцията на заболяванията чрез справяне с основни рискови фактори като тютюнопушенето, вредната консумация на алкохол и нездравословното хранене. Като мярка на европейско ниво се предвижда подобряване на етикетирането на хранителните продукти и оценката на "ултрапреработените храни" и осигуряване на ранно откриване и достъпно лечение.

Всъщност болестите на сърцето са убиец №1 в Европа. Смята се, че 1,7 милиона души умират всяка година вследствие на сърдечносъдови заболявания. Затова и преди време Комисията по обществено здраве на Европейския парламент прие своята позиция относно първия по рода си план на ЕС за сърдечносъдовото здраве. Докладът, който е реакция на "Safe Hearts Plan", призовава за координиран подход към превенцията на сърдечносъдовите заболявания и свързаните с тях рискови фактори и съпътстващи заболявания, включително всички основни незаразни болести като диабет, хипертония, рак, хронично бъбречно заболяване, затлъстяване и много други.

"Safe Hearts Plan" се появи, тъй като Европа прозря, че в ЕС 62 милиона души живеят с тежестта на сърдечносъдовите заболявания, а всяка година се регистрират близо 13 милиона нови случая. По оценки 80% от сърдечносъдовите заболявания, включително сърдечните болести и инсулта, могат да бъдат предотвратени. Членовете на Комисията по обществено здраве сега настояват за строги регулаторни мерки с цел ограничаване на лесния достъп, потреблението и привлекателността на тютюневите и никотиновите изделия и устройствата за пушене, включително новите и нововъзникващите никотинови и тютюневи продукти.

Те посочват, че тези нови продукти трябва да бъдат включени в обхвата на Директивата за тютюневите изделия, и настояват по-специално рекламата в социалните мрежи изрично да попада под действието на Директивата за рекламата и спонсорството на тютюневи изделия.

Докладът призовава държавите от ЕС да провеждат образователни и информационни кампании относно рисковете за сърдечносъдовото и общото здраве, свързани с вредната консумация на алкохол, особено при нива, надвишаващи научно обоснованите здравни препоръки. Евродепутатите подчертават значението на насърчаването на балансирани хранителни режими - като средиземноморската и скандинавската диета, както и храненето с растителни продукти и определени режими, базирани на биологични храни - и на физическата активност. Те призовават за по-добро етикетиране на хранителната стойност върху лицевата страна на опаковките в съответствие с хранителните препоръки, както и за по-задълбочени оценки на въздействието върху здравето от консумацията на "ултрапреработени храни" и енергийни напитки.

Необходимо е ранно откриване, по-добри грижи, готовност и реакция на сърдечносъдовите заболявания. Евродепутатите категорично подкрепят въвеждането на профилактични прегледи за сърдечносъдово здраве, особено за хора с поне един рисков фактор и за такива с фамилна обремененост от преждевременни сърдечносъдови заболявания. Те също така настояват хората със сърдечносъдови заболявания да имат навременен достъп до качествени грижи. Необходимо е да се предприемат по-решителни мерки на равнище ЕС и на национално ниво за намаляване на неравенствата, свързани със социално-икономическия статус като доходи, заетост, жилищни условия, пола, възрастта, достъпа до здравни услуги и въздействието на околната среда.

Докладът настоятелно призовава за по-широко разпространение и достъп до програми за повишаване на обществената осведоменост относно кардиопулмоналната реанимация (CPR), както и за въвеждане на задължително обучение по CPR в училищата и на работните места.

Евродепутатът Романа Йеркович (S&D, Хърватия) е категорична: "Твърде дълго Европа се фокусираше върху заплащането на последиците от сърдечносъдовите заболявания, вместо да се заеме с техните причини. Този доклад бележи преход към превенция.

Той призовава за по-строги и прогресивни действия по отношение на търговските фактори, влошаващи здравето - от маркетинга на нови никотинови продукти, насочен към децата, до липсата на прозрачност при алкохола и нездравословните храни. Ако наистина искаме да намалим смъртността от най-големия убиец в Европа, се нуждаем от политики за обществено здраве, основани на доказателства, а не на търговски интереси, подчерта евродепутатът.

Болното сърце на България

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в България. Те са отговорни за около 61% от всички смъртни случаи в страната. България е сред страните с най-високи показатели и смъртност от заболявания на кръвоносната система в Европейския съюз. У нас се отчита ръст на състояния като сърдечна недостатъчност и хипертония.

Сред рисковите фактори се посочват високият процент пушачи най-вече сред мъжете, нездравословното хранене, липсата на физическа активност и високата честота на артериалната хипертония. Високите нива на стрес в ежедневието и лошото качество на съня изтощават сърдечносъдовата система. Оказва се, че българите често пренебрегват ранните признаци като лека хипертония или умора и търсят лекар едва при спешни състояния.

Пренебрегват се и профилактичните прегледи, а заболявания като диабет и високо кръвно се откриват късно. България има едно от най-застаряващите населения в Европа, а сърдечните проблеми зачестяват с възрастта. Ниският стандарт на живот в някои региони затруднява достъпа до качествена храна, спорт и навременна специализирана грижа.

Сред най-често срещаните сърдечносъдови заболявания и състояния в България е високото кръвно налягане, което се оказва засяга голяма част от трудоспособното население - над 40% от българите в активна възраст- и е основен рисков фактор за други тежки усложнения. Също така българите страдат от исхемична болест на сърцето. Това състояние включва състояния като миокарден инфаркт и стенокардия, които водят до нарушено кръвоснабдяване на сърдечния мускул.

Мозъчният удар е сред най-честите и фатални прояви на болестите на кръвоносната система у нас. Броят на диагностицираните пациенти в България с установена сърдечна недостатъчност расте непрекъснато. Българите страдат още от атеросклероза и дислипидемия, които представляват нарушения в мастната обмяна и натрупване на плаки в артериите, водещи до запушване на кръвоносните съдове.

В България основните мерки за справяне със сърдечносъдовите заболявания са насочени към национално планиране, превенция, подобряване на лечението и намаляване на финансовата тежест за пациентите. Приет е Национален план за сърдечносъдовото здраве в съответствие с европейските препоръки и инициативи. Целта е намаляване на преждевременната смъртност и модернизиране на грижите. Националната стратегия за здраве 2030 приоритетно залага на инвестиции в профилактика, скрининг на хронични заболявания и изграждане на подкрепяща здравословна среда. В страната се разкриват нови структури за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчни и сърдечни удари с финансиране включително по Плана за възстановяване и устойчивост.

Предприемат се реформи за ограничаване на разходите "от джоба на пациента" за жизненоважни медикаменти и терапия на хронични състояния като сърдечна недостатъчност и хипертония. Провеждат се кампании за борба с тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, лошото хранене и обездвижването, които са водещи причини за смъртност у нас. Засега не особено ефективно.

Докторе, кажи!

Причините, които поставят България сред страните с висока заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания, са комплексни. Сред тях са вредните навици, недостатъчната профилактика и проблемите в здравната система. Това заяви пред News.bg д-р Ивайло Ценков, кардиолог в УМБАЛ "Св. Екатерина".

България е сред страните с висок дял на пушачите в Европа, а отказът от вредните навици продължава да бъде сериозно предизвикателство. В ежедневието на много хора присъстват прекомерната консумация на алкохол и нездравословното хранене с високо съдържание на сол, захар и наситени мазнини, които увреждат кръвоносните съдове.

Затлъстяването и недостатъчната физическа активност също са широко разпространени, като особено тревожна е тенденцията сред подрастващите, коментира д-р Ценков.

Съществена роля за ограничаване на сърдечносъдовия риск има профилактиката, която все още не е на необходимото ниво у нас. Въпреки че все повече хора започват да обръщат внимание на здравето си, значителна част пропускат профилактичните прегледи и търсят лекар едва когато вече са се появили сериозни оплаквания. Към това се добавят липсата на достатъчно ефективна национална превенция и ранно откриване на сърдечносъдовите заболявания, както и недостигът на медицински специалисти в по-малките населени места.

Хипертонията - "тихият убиец"

Сред най-подценяваните рискови фактори остава артериалната хипертония. Според посочените от д-р Ценков данни близо 2,4 милиона българи са засегнати от високо кръвно налягане, което представлява приблизително 45-53% от възрастното население. Над половината от хората между 30 и 79 години имат повишено кръвно налягане, а при значителна част от пациентите хипертонията остава недостатъчно контролирана.

"Хипертонията не трябва да се подценява. Тя е изключително коварно заболяване. Неслучайно е наричана "тихият убиец", защото често протича безсимптомно", предупреди д-р Ценков.

Именно липсата на симптоми е една от причините много от засегнатите дори да не знаят, че имат високо кръвно налягане. Особено тревожна тенденция през последните години е и увеличаването на броя на младите пациенти с хипертония - включително хора под 40-годишна възраст. Усложненията на високото кръвно налягане са свързани с повишен риск от инфаркт и инсулт - заболявания, които продължават да имат съществен принос за сърдечносъдовата смъртност в България.

Високият холестерол може да уврежда съдовете години наред без симптоми

Друг сериозен и често подценяван риск за сърдечносъдовото здраве е високият холестерол. "Той е опасен за сърцето, защото води до натрупване на мастни плаки в артериите - процес, наречен атеросклероза. Когато нивата на т.нар. "лош" холестерол са трайно повишени, той започва да се отлага във вътрешните стени на кръвоносните съдове. С течение на времето тези отлагания стесняват и втвърдяват артериите, което затруднява преминаването на кръвта и сериозно застрашава сърдечносъдовата система", обясни д-р Ценков.

Когато съдовете загубят своята еластичност и коронарните артерии се стеснят, до сърдечния мускул достига по-малко кръв и кислород. Това може да доведе до стенокардия, а развитието на атеросклерозата увеличава риска от тежки усложнения като инфаркт и инсулт.Особено опасно е, че процесът може да се развива напълно безсимптомно в продължение на години.

"Човек може да се чувства в отлично здраве, докато не настъпи внезапно усложнение като инфаркт или инсулт. Затова отново ще акцентирам колко важна е профилактиката. Редовното изследване на пълния липиден профил, който включва общ холестерол, LDL ("лош"), HDL ("добър") холестерол и триглицериди, ни дава надеждна оценка на риска за пациента", каза кардиологът.

Поддържането на здравословни стойности чрез балансирано хранене, редовна физическа активност и при необходимост медикаментозна терапия е сред основните начини за ограничаване на риска.

Кардиометаболитният синдром увеличава сърдечносъдовия риск

Д-р Ценков обърна внимание и на кардиометаболитния синдром - съвкупност от взаимно свързани метаболитни и съдови нарушения, които значително увеличават вероятността от развитие на сърдечносъдови заболявания.

За наличие на такъв синдром се говори при съчетаване на поне три рискови показателя, сред които натрупване на мазнини в областта на корема, високи триглицериди, повишено кръвно налягане и висока кръвна захар или инсулинова резистентност.

"Кардиометаболитният синдром вреди на сърдечното здраве, като предизвиква синергичен ефект от няколко метаболитни нарушения, които значително ускоряват увреждането на кръвоносните съдове и сърдечния мускул. Тези рискови фактори се усилват взаимно, повишавайки риска от сърдечносъдови инциденти като инфаркт и сърдечна недостатъчност над два пъти", посочи д-р Ценков.

Комбинацията от високи триглицериди, нисък HDL холестерол и висок LDL холестерол благоприятства натрупването на атеросклеротични плаки. Допълнително хроничното възпаление и повишената кръвна захар могат да увреждат вътрешната повърхност на съдовете и да увеличат риска от усложнения.

"Заради инсулиновата резистентност сърцето се затруднява да използва глюкозата за енергия и започва да разчита прекомерно на свободни мастни киселини. Това променя енергийния му баланс и го прави по-уязвимо към увреждания", обясни специалистът.

Кардиометаболитният синдром може да повлияе и процесите на кръвосъсирване, като увеличи склонността към образуване на тромби и по този начин допълнително повиши сърдечносъдовия риск.

Профилактиката остава най-силното оръжие

За намаляване на риска д-р Ценков препоръчва балансирано хранене с повече пресни храни, фибри, зехтин и ядки и ограничаване на захарта и наситените мазнини. Не по-малко значение има движението - дори 30 минути ходене дневно могат да имат благоприятен ефект върху сърдечносъдовото здраве.

Редовната физическа активност подпомага контрола на кръвното налягане и подобрява инсулиновата чувствителност. Важни са също поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене и ограничаването на прекомерната употреба на алкохол.

"Отново ще кажа колко важна е профилактиката. Съветът ми към пациентите е да следят редовно кръвната захар, липидния профил и кръвното налягане. Профилактичният преглед не отнема много време, но може да ги предпази от сериозни усложнения", категоричен е д-р Ивайло Ценков.