През последните две години САЩ и Европа се радват на силни пазари на труда. Дори при резкия ръст на лихвите безработицата остана ниска. Това даде увереност на централните банки от двете страни на Океана, че ще постигнат „меко приземяване“ на икономиките в борбата им с инфлацията.

Проблемът на институциите сега е, че изненадващата устойчивост на работната сила вече показва признаци на пропукване. Случи ли се това, обикновено икономиката рязко се свива, пише Ройтерс.

„Безработицата е като главоболие или като повишена температура – неприятна и изтощаваща, като не носи у себе си никакво обяснение за причините“ – това е дефиницията за безработицата на британския икономист Уилям Хенри Бевъридж и тя е обърната с главата нагоре. Пазарът на труда в повечето западни икономики е в отлично здраве от края на пандемията насам – за голямо учудване на централните банкери и пазарите.

Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличиха силно лихвите, за да се борят с ускоряването на инфлацията заради свързаните с пандемията прекъсвания на икономиките и войната в Украйна. По-високите разходи по заемите обикновено свиват търсенето на стоки и услуги, намаляват приходите на компаниите и ги принуждават да свиват разходи, вкл. и чрез съкращения на персонал. Оттам потребителите също затягат коланите, което допълнително намалява продажбите на бизнеса и удря икономическия растеж, а това постепенно води до нормализиране на лихвите във времето.

Този път обаче нещата са различни. Фед започна да увеличава разходите по заемите в началото на 2022 г. и ги вдигна до 23-годишен връх. Безработицата в САЩ обаче остана под 4% през този период – под средното равнище от 5,7% от 1948 г. насам.

В еврозоната разходите достигнаха рекордно високо ниво от 4% през септември 2023 г. , но безработицата се колеба около нивото от 6,4% в продължение на 18 месеца.

Междувременно и САЩ, и Европа се възстановиха икономически от рецесиите, през които преминаха заради пандемията. БВП на Америка се разшири с 3% през второто тримесечие на 2024 г. Еврозоната отчете известно свиване през 2022 г., но БВП се възстанови и отчете ръст от 0,6% на годишна база през второто тримесечие т.г.

Най-убедителното обяснение за това е, че компаниите не предприеха съкращения заради лихвените повишения. През март 2020 г., на фона на пандемията, американските компании освободиха над 13 млн. души. Година по-късно това число спада до 1,4 млн. души и оттогава остава на това ниво.

Почти половината от главните изпълнителни директори в САЩ очакват, че ще запазят работната си сила, според проучване на Business Roundtable. В Европа делът на бизнесите, които очакват производството да намалява, но заетостта да остане стабилна, достига 31%.

По-малко ясно е защо компаниите нямат голямо желание да се разделят с ненужен персонал. Една от възможностите е, че корпоративните шефове са стреснати заради трудностите, пред които се изправиха при набирането на работници след пандемията. Втората причина е, че няма толкова много „мазнинки“ за „изрязване“.

За разлика от икономическите сривове, причинени от предишни кризи, външните предизвикателства, породени от Covid-19 и войната в Украйна, не изискват обичайното ниво на намаляване на разходите.

Все пак тази приказка може и да не получи обичайния щастлив край. Най-големи са тревогите в САЩ, където се задейства безпогрешен индикатор за рецесия: когато тримесечното пълзящо средно ниво на безработицата се повиши с поне 0,5 процентни пункта над най-ниската си точка през предходните 12 месеца, икономическото производство на САЩ вече се свива или е на път да се свие. Това правило се задейства през юли т.г., когато безработицата достигна 4,3%.

Над Европа облаците също се сгъстяват. По-малко от 10% от фирмите увеличават работната ръка, докато корпоративната рентабилност спада под дългосрочната си средна стойност, според Gavekal Research. За първи път от началото на 2021 г. компаниите от еврозоната очакват да намалят персонала, според проучване на S&P Global, осъществено сред 5 хил. фирми.

Все пак това може да са и фалшиви аларми, пише Ройтерс. Нивото на безработица в САЩ се понижи до 4,2% през август, а предишните увеличения може да са били заради скока в имиграцията, който увеличава предлагането на работна ръка. Анализаторите на Goldman Sachs изчисляват, че близо 3 млн. мигранти са влезли в САЩ през 2023 г. в сравнение с около 1 млн. година преди пандемията.

Рисковете обаче нарастват, не на последно място защото, както пишат икономистите Робърт Е. Хол и Мариана Кудляк в доклад от 2021 г., „безработицата расте като ракета и пада като перце“. Продължителното нарастване на безработицата може да предизвика порочен кръг.

В САЩ свободните работни места са на най-ниско ниво от януари 2021 г. Бил Дъдли, бивш председател на Федералния резерв на Ню Йорк, коментира пред анализатори на Goldman Sachs, че нивото на безработица може бързо да нарасне с още 1,9 процентни пункта. Това би го тласнало на равнище над 6% - невиждано от 2021 г. насам.

През последните 75 години ръст на безработицата в САЩ с 1 процентен пункт е бил придружен от средно 1,5 процентни пункта спад на БВП, според проучване на Фед в Сан Франциско.

Ефектите от нарастването на безработицата върху растежа изглеждат по-приглушени в Европа, но анемичният темп на растеж на блока означава, че дори ограничено забавяне може да го насочи към рецесия. Затова и централните банки могат да не успеят да постигнат меко приземяване чрез намаляване на лихвите. Ако действията им проработят късно, нарастващата безработица може да създаде проблеми и за САЩ, и за Европа.