Една година след обявяване независимостта на Косово близо 20 000 бежанци от района на Кралево – сърби и цигани – са загубили всяка надежда да се върнат по домовете си и се чувстват изоставени от всички.

Много от тях са избягали от Косово преди десетина години, непосредствено след пристигането на многонационалните сили и мисията на ООН (Юнмик). Общо 200 000 души от население приблизително 2 милиона са се преместили от Косово в Сърбия след 1999 г. Някои бежанци в Кралево живеят в пълна мизерия, но всички са крайно подозрителни към прокламираната от косовските власти воля да им позволят да се завърнат.

В село Витановац, на няколко километра от Кралево 46-годишният Стоян Пешич живее с жена си и четирите си деца в изоставена бакалница без вода, тоалетна и баня. Как да се върнем? Няма условия. Лично аз бих рискувал, но никога няма да изложа децата си на опасностите от връщане в Косово. Там няма никаква сигурност, заявява той за АФП. Стоян е пристигнал във Витановац от Клина, централно Косово, през 1999 г., изоставяйки всичко. Той обаче смята, че е имал късмет, тъй като като горски, какъвто е бил в Косово, е могъл да намери работа в местния клон на сръбска компания за поддържане на горите.

Недалеч от там други бежанци живеят при драматични условия – в изоставена зала, разделена на няколко десетки клетки, изпълняващи ролята на жилища. Всичкото ни имущество в Косово е унищожено. Нямаме вече нищо. Държавата ни забрави, мълви Ковилка Янич, на 59 г. Със съпруга си и със сина си тя живее на това място вече десет години заедно с още 13 семейства. Температурата е под нулата. Как да се върнем? Няма сигурност, животът вече няма смисъл, казва жената с угаснал поглед.

На входа на Кралево до казармата на сръбската жандармерия лагерът на циганските бежанци от Обилич прилича на бидонвил, смазан от мизерията. Лагерът се състои от няколко контейнера, заобиколени от навеси и подобия на жилища от отпадъчни материали, струпани сред калта. Стотина души си делят една чешма и четири полеви тоалетни. Камион на сръбския Червен кръст се приближава до лагера, заобиколен от малчугани, повечето боси, които нетърпеливо чакат раздаването на колетите. Температурата е около 0 градуса.

Косовските албанци ни нападнаха още през 1999 г. Тогава избягахме в Сърбия, казва Гани Агаси, 33-годишен служител от Сръбската електрическа компания (EPS) в Обилич. Повечето от нас работеха в EPS. Но тук сме безработни. Не мисля, че ще можем да се върнем. Може евентуално, ако сръбската армия и полиция се върнат в Косово, добавя Гани Агаси, който живее с жена си и десетте си деца.

Джуро Красич, на 47 г., е сърбин от село Гребник, близо до Клина. Той е имал късмет да построи своя собствена къща в периферията на Кралево с помощта на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Не смятам, че е реалистично да се върна с децата си (четири) и направих така, че да осигуря бъдещето им, отбелязва той. Не мисля, че нещата (в Косово) ще се променят. Пристигнах в Кралево, защото това бе първият град близо до Косово, и с надеждата да се върна. Надеждата още не е угаснала, но все по-малко вярвам. Колебае се за миг и добавя: Най-лошото е да загубиш надежда. /БГНЕС