Белгия се противопостави на предложените от Европейската комисия отстъпки за деблокиране на заем от 210 милиарда евро за Украйна, финансиран от замразени руски активи, с което попари надеждите на ЕС да постигне сделка навреме за срещата на върха на лидерите в четвъртък, съобщи "Политико".

Два дни преди края на срока Комисията прави последен тласък, за да убеди страните членки на ЕС да подкрепят заема, така че милиарди евро от руските замразени активи, държани в банката Euroclear в Брюксел, да могат да бъдат освободени в подкрепа на разбитата от война икономика на Киев.

27-те пратеници на ЕС ще продължат обсъжданията по схемата по-късно във вторник, тъй като преговорите за прекратяване на почти четиригодишната всеобхватна война на Русия в Украйна постигнаха известен напредък по време на среща на западни лидери и пратеници на САЩ в Берлин в понеделник.

След дни на преговори относно активите, Комисията предложи в понеделник правни промени в предложението си, за да осигури политическа подкрепа от Белгия.

Според последния текст, видян от "Политико", в него бяха дадени правни гаранции, че при всеки сценарий Белгия може да се възползва от до 210 милиарда евро, ако се изправи пред съдебни искове или ответни мерки от страна на Русия. В него също така се посочва, че на Украйна не трябва да се дават пари, преди страните от ЕС да предоставят финансови гаранции, покриващи поне 50% от изплащането.

В допълнителна отстъпка Комисията инструктира всички страни от ЕС да прекратят двустранните си инвестиционни договори с Русия, за да гарантират, че Белгия няма да бъде оставена сама да се справя с ответните мерки от Москва.

Белгия смята, че уверенията, предоставени по време на среща на посланиците на ЕС в понеделник вечерта, не са били достатъчни, съобщиха четирима дипломати от ЕС пред "Политико".

"Няма да има сделка до заседанието на Европейския съвет [EUCO]", отбеляза дипломат от ЕС, на когото, подобно на други, цитирани в тази статия, е била предоставена анонимност, за да говори свободно.

Белгийското правителство се въздържа от използване на руските активи поради опасения, че ще бъде длъжно да изплати пълната сума, ако Русия се опита да си върне парите. Но като допълнително усложнение четири други държави - България, Италия, Малта и Чехия - подкрепиха искането на Белгия да се проучат алтернативни методи за финансиране на Украйна, като например съвместен дълг.

Докато Франция продължава публично да подкрепя плана за замразените активи, човек, близък до френския президент Еманюел Макрон, заяви, че Париж е "неутрален" по въпроса дали Европа трябва да използва милиардите на Москва или да се обърне към еврооблигации, за да предотврати фалита на Украйна.

Поддръжниците на схемата - като например Германия - настояват, че няма реална алтернатива на използването на руските активи. Те казват, че съвместният дълг не е осъществим, защото изисква единодушие - което означава, че унгарският премиер Виктор Орбан, който отдавна е скептичен към подкрепата за Украйна, може да блокира инициативата.

"Нека не се заблуждаваме. Ако не успеем в това, способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно нарушена за години, ако не и за по-дълъг период", заяви в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц.

Но това не е убедително за всички страни от ЕС. Критиците твърдят, че Германия настоява да използва руски активи, защото е идеологически против общия дълг на ЕС.

"Наративът е, че Унгария е против общия дълг за Украйна. Реалността е, че пестеливите са против общия дълг", каза дипломат от ЕС.