Опитът на еврокомисар Хелена Дали да забрани - в името на равенството! - всяко споменаване на Коледа и собствените имена, “типични за една религия” - очевидно християнските имена - е идеологически, но показва също забравяне на историята на Европа. В него има едновременно повеля за отстъпление пред натиска на уокизма (wokisme) и отказ да се признаят корените, формирали историята, културата и цивилизацията на континента. “Приобщаването”, размахвано като знаме, всъщност е “изключване” на историята, която трябва да се остави настрана, за да не пречи, пише Гийом Табар за “Фигаро”, цитиран от „Гласове“.

Забрана на Коледа? “Абсурд”, възмути се Макрон.

 “Една Европа, която идва да обяснява на хората кои думи трябва да казват или да не казват, не е Европа, към която се придържам напълно”, каза той със странен евфемизъм. Не е нещо ново, че на фона на ускорената дехристиянизация на европейските общества политически лидери на страни от ЕС се опитват да изкоренят всички християнски препратки. Спомняме си енергията, вложена от Жак Ширак, за да предотврати вписването на “християнските корени” в преамбюла на Европейската конституция. На няколко пъти Еманюел Макрон подчерта, че християнството е един от източниците на идентичността на нашия Стар континент. Но на пресконференцията си, за да подчертае, че Европа е носителка на “определена визия за човека”, президентът на Републиката цитира “Ренесанса, хуманизма, духа на Просвещението и правата на човека”, без да се позове на нейните духовни корени, които са също толкова важни за нейното формиране.

Никога сегашните ръководители на ЕС - и Макрон на първо място - не са се позовавали толкова на “ценностите” на Европа. Но това позоваване най-често се случва в дискурс, фокусиран единствено върху насърчаване на “правата на малцинствата”. И по-специално, за да посочат с пръст правителства като това на поляка Матеуш Моравецки или унгареца Виктор Орбан, когото Макрон посети в понеделник, които стоят като крепостни стени на наследството на християнската цивилизация. Може днешната дефиниция на “ценности” да отразява еволюцията на европейските общества; но не по-малко вярно е, че тази принудителна секуларизация е пълна противоположност на първоначалния проект на “бащите основатели”, произлизащи от християнската демокрация и прославящи една духовна визия за Европа. Те ще се обърнат в гроба, ако чуят, че една от днешните им наследничики иска да изтрие Коледа от европейския дискурс.  /tribune.bg