След появата на кадри, потвърждаващи, че иранските военновъздушни сили използват изтребители Grumman F-14 Tomcat в подкрепа на военните си операции срещу Съединените щати и техните съюзници, възникнаха сериозни въпроси доколко самолетът може реално да допринесе за военните усилия на страната.

F-14 е най-тежкият и най-далекобойният изтребител на въоръжение в Иран и най-големият изтребител, разработван някога в западния свят.

Големите му размери и впечатляващият обсег са резултат от изключително амбициозните изисквания, поставени от американския флот по време на разработката му.

Самолетът е трябвало да осигурява далечна противовъздушна отбрана за самолетоносачните ударни групи, което налага използването на много мощен радар и значително по-големи ракети „въздух-въздух“ от тези на стандартните изтребители като F-15.

Комбинацията от радара AN/AWG-9 и ракетата AIM-54 Phoenix представлява една от най-модерните интегрирани системи за въздушна отбрана, поставяни някога на боен самолет. И двете са проектирани специално за противодействие на масирани атаки с бомбардировачи и крилати ракети.

Макар възрастта на F-14 да означава, че днес трудно би представлявал сериозна заплаха за съвременни бойни самолети – най-вече заради уязвимостта на радара и на системите за насочване на AIM-54 към модерни средства за радиоелектронна борба – самолетът все още може да бъде полезен при противоракетни операции.

По-конкретно, той би могъл да се използва за унищожаване на вражески крилати ракети.

Крилатите ракети се превърнаха в основното средство за удари по ирански цели, тъй като проникването на вражески самолети дълбоко във въздушното пространство на страната с цел използване на по-късобойни боеприпаси е довело до значителни загуби.

F-14 е първият изтребител в света, проектиран специално да поразява голям брой приближаващи се крилати ракети на голяма дистанция. По време на Студената война това е било ключов приоритет за американския флот поради сериозната заплаха от съветски бомбардировачи като Tupolev Tu-22M, способни да изстрелват противокорабни ракети извън обсега на корабните системи за ПВО.

Радарът AN/AWG-9 е най-мощният радар, поставян на западен изтребител през XX век.

Сред характеристиките му са:

• откриване на големи цели на разстояние над 300 км;
• проследяване на до 24 цели едновременно;
• едновременно атакуване на до 6 цели;
• способност за откриване на нисколетящи крилати ракети на фона на земната или морската повърхност.

Това е било огромно технологично постижение за времето си.

Недостатък на системата е, че използва механично сканиране. По-късните радари с електронно сканиране (AESA и PESA), използвани например от съветския Mikoyan MiG-31, са значително по-устойчиви на заглушаване и позволяват много по-бързо проследяване на цели.

По времето, когато повечето изтребители могат да следят само една цел наведнъж, AN/AWG-9 позволява едновременно наблюдение и проследяване на десетки цели.

Особено впечатляваща е функцията Track-While-Scan, която позволява на радара:

• да продължава да сканира въздушното пространство;
• да следи до 24 цели;
• да насочва ракети към няколко от тях едновременно.

Тази способност е създадена именно за защита срещу масирани ракетни атаки.

Системата автоматично оценява нивото на заплаха на всяка цел и предлага варианти за действие на офицера по прихващане (RIO), който управлява радара и оръжията.

Ракетата AIM-54 е разработена специално за борба с крилати ракети.

Тя използва собствен активен радар в крайната фаза на полета, което намалява зависимостта ѝ от самолета-носител и позволява на един F-14 да атакува до шест цели едновременно.

Затова самолетът има двучленен екипаж:

• пилотът управлява самолета и извършва маневрите;
• офицерът по прихващане (RIO) контролира радара, избора на цели и ракетните атаки.

Тази организация позволява ефективна работа при огромното информационно натоварване, характерно за защитата на самолетоносачна група от координирана ракетна атака.

Комбинацията от AN/AWG-9 и AIM-54 превръща F-14 не просто в изтребител, а в своеобразна въздушна система за противоракетна отбрана, способна да разширява защитния периметър на стотици километри.

Според автора днес F-14 може да се окаже особено полезен срещу американски крилати ракети като:

• Tomahawk
• AGM-158 JASSM

Тези ракети летят със субзвукова скорост и са значително по-лесни за прихващане от съветските свръхзвукови противокорабни ракети Kh-22, срещу които първоначално е проектиран F-14.

Тъй като AIM-54 развива скорост около Mach 4 или повече, тя има огромно предимство спрямо подобни цели. Това дава повече време за откриване, класифициране и прихващане на ракетите, както и възможност за повторен опит при неуспешно първо прехващане.

Иран първоначално получава ограничен брой ракети AIM-54, но впоследствие успява да разработи собствен вариант чрез обратно инженерство.

Резултатът е ракетата Fakour-90, която според автора е подобрена версия на оригиналната система и би могла да играе важна роля за изчерпването на запасите от крилати ракети на САЩ и техните съюзници.