Много жители на Барселона не протестират срещу самите туристи като хора, а срещу ефекта от масовия туризъм: експлодиращи наеми, Airbnb апартаменти вместо жилища за местни, претоварен транспорт, шум, сезонна икономика и усещането, че цели квартали вече не принадлежат на жителите си. В центъра на Барселона има улици, където магазините за ежедневни нужди изчезват и се заменят почти изцяло от сувенири, барове и туристически услуги.

Но ако градът внезапно "осъмне без туристи", икономическият шок вероятно би бил огромен. Летище Ел Прат е едно от най-натоварените в Европа именно заради туризма. Огромна част от хотелите, ресторантите, такситата, магазините и дори строителния сектор зависят пряко или косвено от посетителите. Летище Жирона на практика дълги години оцеляваше почти изцяло благодарение на нискотарифните туристически полети.

Парадоксално е и друго: снимката сама по себе си е туристическа сцена. Графитът "Tourists Go Home" се е превърнал почти в част от градския фолклор и хората дори се снимат пред него. Туристите успяват да превърнат и протестът срещу туризма в туристическа атракция.

По време на пандемията се видя много ясно какво означава да няма туризъм. Когато туристите изчезнаха през 2020 г., много жители за кратко се зарадваха на "своя" град - тихи плажове, празни улици, по-малко тълпи. Но след това дойдоха затворени ресторанти, безработица и тежка криза в услугите. Тогава стана ясно, че Барселона не може лесно да се откаже от туристите, дори ако част от жителите са уморени от тях.

Реалният въпрос вероятно не е дали градът иска туристи, а колко туристи може да понесе, без да загуби собствената си идентичност и нормален живот за хората, които живеят там целогодишно.