Азиатските страни масово увеличават употребата на въглища в отговор на енергийния шок, предизвикан от войната с Иран и почти пълното блокиране на протока Ормуз.

Повече от 80 процента от суровия петрол и втечнения природен газ (ВПГ), преминаващ през протока, е насочен към Азия, като регионът е особено уязвим - повечето азиатски страни нямат подземно газово хранилище, посочва АФП.

Катар - основен доставчик на ВПГ за Пакистан, Индия и Бангладеш - предупреди, че капацитетът му за износ е намален с 17 процента и може да обяви форсмажорни обстоятелства за до пет години по дългосрочни договори.

В Южна Корея е вдигнат таванът за въглищна електроенергия, Тайланд възстановява два деактивирани въглищни агрегата, Индия замества готварски газ с въглища, а Филипините планират „да увеличат по-евтините въглища и вътрешния природен газ".

Нарастващото търсене вдигна цените на въглищата и предизвика разговори за данък върху свръхпечалбите в Индонезия - производителка, отменила миналогодишното си решение за намаляване на добива.

Краткосрочният екологичен ефект е негативен - въглищата са основен замърсител и водещ източник на парникови газове, предупреди старши анализаторът Динита Сетяуати от аналитичния център „Ембър".

Парадоксално обаче, кризата може да ускори прехода към възобновяема енергия. „Разказът за газа като стабилно преходно гориво е силно под съмнение", заяви Путра Адихигуна от „Енерджи Шифт Институт".

Анализаторката Ейми Конг от „Зеро Карбон Аналитикс" посочи, че страни като Виетнам, инвестирали в слънчева енергия, се оказват по-добре защитени от ценовите шокове. Банковият сектор междувременно е нежелаещ да финансира нови въглищни проекти, а сигурността на доставките се очертава като решаващ аргумент в полза на ускорен преход към възобновяеми източници на енергия.