Промяната на съществуващата система в Македония не е въпрос на избор, а е от съществен интерес за нейното бъдеще. Блокадата към България все още съществува, особено на културното и медийното поле. Това заяви за БГНЕС известният македонски политически анализатор и дипломат Арсим Зеколи.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Не е ли време Република Македония да се отърси от тази система, създадена още по време на Титовата диктатура през 1945?

Арсим Зеколи: В последния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права фигурира един пасаж, който може да послужи като най-точна дефиниция за това какво представлява "системата" в Македония. Дава се следното определение "фаворизиране на утвърдени личности в обществото". Това означава, че системата гарантира, че всеки появил се на политическата сцена ще изпълнява утвърдените правила на игра и няма никаква вероятност от появата на нови възгледи, които да застрашат установения политически, икономически, културен или медиен елит.

Ако с вашите възгледи или мисли не се вписвате в рамките на тази затворена елитарна система, вие ще бъдете или елиминиран още в самото начало, или ще бъдете подложен на координирана, систематична и безпощадна кампания за сатанизиране, осмиване, изолиране и заклеймяване като антидържавен елемент. Това разбиране на политиката е наследство от предишната система, в която под обвивката на идейно-политическата допустимост се осигуряваше предвидимо послушание към партията, братство-единство, социализма. Но същият подход се наследи и в новата система, но този път послушанието беше към четирите големи партии и техните взаимнопротиворечащи си програми, които все пак се спазват, когато на хоризонта се появи някой фактор, който може да застраши техните интереси. Отдавна трябваше да се сложи край на тази система. Въпросът е дали политическият елит има желание да се раздели с тази систематична манипулация на гражданите и да се установи истинска демокрация, в която различното да се уважава, а не да се сатанизира. Гражданите са готови и желаят промяната на тази система, но не съм убеден, че политическият, икономически и медиен елит в Македония е готов за това. Точно обратното. Ако по-внимателно се вгледате в настоящия процес на евроинтеграция, ще установите, че дори тези уж проевропейски реформи се манипулират в посока на оцеляването и господството на същата тази система, но този път под една фалшива европейска обвивка. По тази причина тази криза и сблъсък между открадната държава и заробеното общество ще продължи и няма да утихне, докато обществото не се отърве от ограниченията на посткомунистическата система и менталния код, който управлява с него.

БГНЕС: Не се ли нуждае Република Македония от нови основи, особено след като имахме две кризи – първата през лятото на 2001, а втората днес, а също така да не забравяме, че референдумът, с който през 1991 г. беше обявена независимостта на страната не беше признат от всички?

Арсим Зеколи: Исторически най-важната криза, която определя съдбата на Македония и разпределението на силите в обществото не беше нито тази от 1991 г., нито тази от 2001 г., а кризата от Гражданската война в Гърция от 1946-1949 г. и въвличането на Югославия в подкрепа на тамошната комунистическа партия. Желанието на Тито да помогне на комунистите в Гърция беше първият конфликт със Сталин, както и с Албания и България. В този малък нюанс се съдържа зародишът на отношението към Македония като сфера на интерес и коридор между Белград и Атина, в който влиянието на Югославия /днес Сърбия/ и Гърция е добре дошло, за разлика от това на България и Албания, които и до ден днешен се смятат за лошите момчета, които мислят лошото на Македония. Войните в бивша Югославия и ангажимента на САЩ и Европейския съюз само продължиха този въпрос в името на осигуряването на мира и стабилността, но в същото време продължиха агонията на една система, която в дългосрочен план не е от полза нито на стабилността, нито на мира, нито на хората от този регион.

Отношенията със Сърбия и Гърция се развиват във всички направления – на държавно ниво, политическо, икономическо и социално, а тези с Албания и България са само на държавно, при това те са строго контролирани, политически ограничени и икономически внимателно дозирани с цел да не се навреди на неписаната сфера на интереси. За обществени връзки не може да става и дума и трябва да призная, че тази херметична затвореност към България особено се набива на очи. Албанците, благодарение на своята численост, успяха да пробият дупка в стената и да разбият тази блокада към Албания. Блокадата към България все още съществува, особено на културното и медийното поле. Македонското общество познава само някакви фолк певици от България и изказванията на някои политици от периферията /чиито провокативни изявления не помагат за заздравяване на връзките/, които широко се отразяват. Мисля, че рядко може да се срещне някой македонски интелектуалец, който да изброи поне две имена от съвременната литературна и културна сцена, да посочи заглавие на филм или да има представа от София. Трябва да сме честни, същото важи и за представите ни за Гърция заради спора за името. Само привидно изглежда добро състоянието на връзките със Сърбия, защото и от там ни заливат с турбо фолк звезди, кич и простотия.

Защо това е важно? Херметичната затвореност доказва колапса на политическия елит и политическата мисъл в Македония, която е неспособна и безсилна де се справи с промените около нас. Затова настоява за още по-голяма затвореност, проектирана угроза и недоверие към съседите, не заради техните въображаеми мотиви, а заради гърчещата се борба системата да остане недокосната от промените. И с това този елит не влиза само в сблъсък със съседите, ЕС и НАТО, но и със собствените си граждани.

И най-вече с младите, които имат самочувствието да влязат в пряко състезание с останалите народи по света, включително и в областта на политиката, икономиката и най-вече в културата, където има голяма традиция. Тази своя готовност младите демонстрират чрез напускане на родината, където не получават шанс. Затова промяната на сегашната система не е въпрос на избор, а е от съществен интерес за по-доброто бъдеще на Македония.

БГНЕС: Никола Груевски и неговият коалиционен партньор Али Ахмети не са ли също част от тази стара система, която трябва да се смени?

Арсим Зеколи: Мисля, че очертах политическата природа на Груевски в първия отговор по отношение на тукашния начин на подбор и налагане на лицата в политиката. Неговият възход в политиката не се дължеше на неговите познания, способности и сръчност. Точно обратното – на неговите способности под средното ниво, които умело се замаскираха от страна на системата, която го величаеше поради това, че с него се гарантираше нейното оцеляване. Това е причината, поради която Груевски никога не предприе – или не му беше позволено – да влезе в директна медийна полемика и дебат с неговите политически опоненти. Неговият отстъпнически страх пред Бранко Цървенковски, Радмила Шекеринска беше веднъж отбелязан, но сега мисля, че страхът от Зоран Заев е още по-голям. Както поради информациите на лидера на опозицията, така и поради неговата популярност сред средните и по-ниски слоеве на обществото, включително и сред албанците. Поради което мисля, че странното при Груевски е, че дори той самият не е съвсем наясно с невидимите конци около него, които му действат като на марионетка. Той като че ли имаше възможност да донесе истинска, качествена промяна на системата и мисловната матрица на страната, но със своята неграмотна арогантност и обкръжението му от спекуланти и страхливци се определи за демонстрацията на гола сила, за прикриването на собствената му отстъпчива духовна природа чрез налагане на странно материалистическо превъзходство. Най-тъжното от всичко е, че не само не успяха да разрушат системата, наследена от комунизма, но вместо това окарикатуриха македонската национална идентичност, която неговите предци са изграждали векове.

Ахмети пък е съвсем друга приказка, бъдейки по начина на своите политически действия той е типичен приспособчия, който се сближава с тази текуща сила, която му гарантира подем, оцеляване или спасение в политиката. При Ахмети няма идеология, няма духовна ориентация, няма национализъм, нито пък има замислена или поискана друга цел освен тази да бъде на власт на всяка цена. Той беше марксист-ленинист, когато това беше популярно през 80-те години, по време на престоя си в емиграция и войните в Косово и Македония, се опитваше да стане по-голям косовар от косоварите, заради Сали Бериша и Хашим Тачи се приписваше към десницата /но сега това не му се отдава с Еди Рама като социалист по убеждение/. Докато ислямистите му носеха гласове, имаше симпатии към тях, но когато това стана опасно за пред Запада – стана по-православен от охридския митрополит, а когато Цървенковски беше премиер за малко да го приеме за идол, но за по-кратък период на адаптация се ориентира по същото време към Груевски. Впрочем, за неговата приспособима същност достатъчно говори фактът, че определи идеологически своята партия ДСИ като тематична. Преведено на нормален език, това би могло да се интерпретира като "зависи кой е на власт при македонците и кой от тях предлага повече".

БГНЕС: Каква е гаранцията, че ако системата, създадена през 1945 г., не бъде ликвидирана един път завинаги няма да имаме повторение на ситуацията с това, което правеше Груевски през всичките тези години, когато е на власт?

Арсим Зеколи: Не трябва да чакаме бъдещето, за да видим последиците от завоеванията на тази система. Достатъчно е да прекараме ден-два на граничните пунктове и да видим как най-добрите, най-способните, най-борбените ни деца заминават, бягат от страната, която все пак обичат. Когато една система остарее, става неработеща и нанася повече щети, отколкото ползи, гражданите или я разрушават чрез демократични избори или гласуват за нея с краката си, така както гражданите на социалистическа Германия го направиха в края на 80-те години. Поради това имам резерви по отношение на всичките тези преговори и разговори за следващите избори. От всичко казано досега мисля, че очевидно само по себе си е заключението, че Груевски и Ахмети са гаранти на недемократичността, несправедливостта и заробването в който и да било изборен цикъл, в който те имат решаваща роля. Мисля, че партньорите ни от САЩ са съвсем наясно с това, но остава и ЕС най-накрая да види реалността такава, каквато е и да вземе твърда и категорична позиция към ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ. Всичко останало е само мимикрия на сътрудничество и добронамереност от страна на Брюксел към Македония, която в очите на тукашните граждани неизбежно ще доведе до капитулация на европейските политики пред насилието на една шепа небрежни политици.

Но също така смятам, че и опозицията трябва да надмине себе си и да напусне предвидимата междупартийна борба и най-накрая да се изправи, справи и призове за прекратяване на системата, скроена според нуждите на елита. Имам чувството, че хората припознават в Заев образ и воля, която е готова за такъв исторически поврат, за ново начало и шанс, при който всеки може да намери възможност за себе си. Тъкмо поради факта, че Заев и лично, и обществено не е част от политическия елит и матрицата на културата на столицата, която от десетилетия изцежда страната поради частни и тесногръди интереси. Но мисля, че е време да се отправи ясно и публично предупреждение до партньорите от САЩ и ЕС, че възможностите на Заев и обществената опозиция за реализиране на истински положителен поврат в страната са пряко зависими от тяхната готовност политически, дипломатически и материално да подкрепят усилията за смяна не само на ВМРО-ДПМНЕ, ДСИ и ДПА, но и на съвкупната обществено-политическа система на страната. Затова, от решаващо значение е да разберем, че това, което се случва сега в Македония, не е криза, а шанс и възможност за истински промени. Истинската криза ще настъпи, ако ЕС и САЩ не разберат и пропуснат този исторически – и страхувам се - неповторим шанс за разрушаване на тази износена, остаряла и злокобна система. /БГНЕС