Избирателната активност на втори тур вероятно ще бъде още по-ниска и може да падне под 2 милиона души.

Това прогнозира социологът от „Тренд“ Димитър Ганев. По думите му, ако тенденцията от настоящото проучване се запази, президентските избори ще стигнат до балотаж.

Той припомни, че според Конституцията, за да бъде избран президент на първи тур, кандидатът трябва да е получил повече от половината от действителните гласове. И то при условие че в гласуването са участвали повече от половината избиратели по списък.

При очакван избирателен списък от около 6,6 милиона души това означава в изборите да участват приблизително 3,3 милиона избиратели, за да бъде изпълнено изискването за активност.

„Обикновено декларативната активност в проучването е малко по-висока от реалната“, уточни Ганев.

По думите му на втори тур традиционно се наблюдава спад на активността. Причината е, че част от избирателите, чиито предпочитани кандидати не са достигнали до балотажа, се демотивират да гласуват.

„Голяма част от хората, които симпатизират на определени партии и чиито кандидати не са стигнали до балотаж, са демотивирани да излязат да подадат гласа си, защото не виждат своя представител. Това се случва на всеки втори тур – не само на президентски, но и на местни избори“, обясни социологът.

Ганев смята, че разпределението на подкрепата в настоящата предизборна ситуация дава основание да се очаква именно балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров.

„Това, което ме кара да смятам, че балотажът между Йотова и Гюров е сигурен, е, че когато гледаме разбивките, виждаме, че симпатизантите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са силно мобилизирани", посочи Ганев.

Той отбеляза, че поведението на този електорат през последните няколко години показва относително висока лоялност към формациите и кандидатите, които те са издигали.

В изследването са измерени и нагласите на избирателите, ако парламентарните избори се провеждат към момента.

Според Димитър Ганев общата структура на подкрепата остава относително сходна с тази от парламентарните избори на 19 април, но се наблюдават някои промени.

„Има лека ерозия в подкрепата към „Прогресивна България“ в рамките на тези шест месеца с няколко процентни пункта“, посочи Ганев.

Той отбеляза и друга важна разлика при сравнението с предходните избори – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ вече се измерват като две отделни политически формации.

Изследването е по поръчка на вестник „24 часа“ и е проведено сред 1003 пълнолетни граждани в периода 26 септември – 2 октомври чрез интервюта лице в лице.