Бившият германски канцлер Ангела Меркел защити ключови решения, които е взела по време на воето канцлерство, включително и политиката си по отношение на Русия и бежанците - теми, за които към този момент и силно крикитувана.

"Трябваше да се справям с политически ситуации, които доведоха до разделение на мненията в Германия", каза Меркел в интервю за Die Zeit по време на Лайпцигския панаир на книгата. Основни тези от интервюто на ексканцлера предава Zeit Online. Меркел се позовава по-специално на решението си да не затвори границите за сирийските бежанци по време на кризата през 2015 г. Тя заяви, че е трябвало да приеме, че това ще доведе до противопоставяне. "Но именно затова не мога да отменя решения, които съм взела от съображения за хуманност."

Меркел описва и като грешка това, че не е направила повече, за да прокара 2% от БВП от разходите за отбрана. "Най-късно до 2005 или 2006 г. трябваше да кажем: "Студената война не е приключила, връщаме се към политиката на Студената война", прави равносметка Меркел.

Меркел отново защити политиката си спрямо Русия. Тя определя усилията за уреждане на конфликта в Източна Украйна след анексирането на Крим през 2014 г. в рамките на т.нар. Мински процес като правилни. "Подкрепям тези дипломатически опити", заяви Меркел, уверявайки, че се е отнесла с изключителна сериозност по отношение на Украйна и грижата й е била интензивна.

"За мое най-голямо съжаление имаше доста хора, които не се интересуваха толкова." В Европейския съвет например основно Германия и Франция са се стремили към уреждане на конфликта в Източна Украйна, каза тя, намеквайки за пасивност от страна на другите европейски държави.

По повод руското нахлуване в Украйна миналата година Меркел заяви, че се е опитала с всички възможности, с които е разполагала, да предотврати тази ситуация. "Това, че не успях, не е доказателство, че не е било правилно да се опитам". Дипломацията е необходимост, каза бившият канцлер. Ангела Меркел отклонява въпрос за бъдещето на настоящата война, но се изказва в полза на това да се мисли за бъдещ сценарий, при който може да има преговори. Призивът й е "да не се стеснява мисълта" с отхвърляне на възможности.

В ретроспекция Меркел защитава и решенията си в областта на енергийната политика, довели Германия до силна зависимост от руския газ. "Бих предпочела да внасяме газ от Обединеното кралство и Норвегия, както правехме преди, и от Нидерландия. Но те вече не бяха на разположение. За нас въпросът беше: по-скъп втечнен природен газ - с една трета по-скъп - или по-евтин руски газ."

Ангела Меркел бе канцлер на Германия от ноември 2005 до декември 2021 г., а няколко месеца по-късно Русия нахлу в Украйна. Думите й, от интревю от края на годината за Spiegel, че споразумението от Минск през 2021 г. вече е било "кухо" в края на канцлерството й и е имала желание форматът да бъде променен, получиха сериозен отклик в Москва, като руските власти видяха в него повод да твърдят, че не само Украйна, но и Германия, и Франция не са имали намерение да спазват споразуменията.

"Оказва се, че и те ни измамиха", коментира по-късно в речта си пред Федералното събрание руският президент Владимир Путин, отпращайки към думите на Меркел.

Още миналата година Ангела Меркел призна, че Германия "трябваше да реагира по-бързо на агресивността на Русия". До края на канцлерството си обаче Меркел не се дистанцира от други политики и защити решението да се продължи с газопровода "Северен поток 2" от Русия към Германия, който нейният наследник Олаф Шолц в крайна сметка реши да спре дни преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.