Седейки в Лондон, където чете вестници и разговаря със съседи, обикновеният гражданин непрестанно си задава въпроса: "Как се случи всичко това?". Вървейки из улиците на Атина обаче същият този въпрос има далеч по-драматично значение. Италия се разпада. Испания и Португалия са на ръба. Ирландската мечта се превърна в ирландски кошмар. А балтийските перли на ЕС почти рухнаха икономически.

Унгарският полет към стандартите на Запада внезапно бе спрян, а през 2008 Светата троица на фискалната стабилност - МВФ, Световната банка и ЕС, трябваше да отпусне на Будапеща 25 млрд. долара заем. От целия Евросъюз единствено Полша успя някак си да избегне свирепата рецесия. На фона на всичко това човекът с вестника в Лондон би сметнал, че най-слабите са били ударени най-силно от парцала на кризата. Но това всъщност не е така, коментира днес "Ал Джазира".

България е най-бедната членка на Европейския съюз. БВП на глава от населението е едва 10 600 долара и страната изостава с години от съседката си Турция. България освен това е най-неефективната членка на съюза. За да създадете единица от БВП в нея, се нуждаете от над два пъти повече енергия от средното за ЕС. И това е от гледна точка на покупателната способност. В номинално изражение българската икономика е осем пъти по-неефективна от енергийна гледка точка от средното ниво за Евросъюза и шестнадесет пъти по-непродуктивна спрямо японската.

София и Букурещ освен това са най-критикувани заради бавните си реформи, корупцията, организираната престъпност и затлачената администрация, която дори не може да се справи с щедрите европейски фондове. Наскоро двете балкански държави не бяха допуснати до Шенгенското пространство - зоната за свободно движение на европейски граждани. На пътя им се изправиха холандското и финландското правителства. Румънците в отговор забавиха вноса на холандски лалета. А България отмени посещението на холандския премиер. Големият европейски клуб все още по някаква причина чувства, че е направил огромен жест, като е приел последните си две държави да застанат редом до останалите, бляскави членки.

Но ако пътувате от страна в страна и обиколите Европейския съюз, може да забележите, че като изключим склонността на българите да се оплакват от правителството и съдбата си, настроението в страната изобщо не е толкова депресиращо, колкото в богатите ъгли на континента. И за това си има причина. Досега най-бедната членка на съюза бе изненадващо устойчива на постоянните вълни от европейски икономически катастрофи. Страната не е част от еврозоната, но валутният й борд е силно обвързан с проблемното евро. Би било наивно обаче да смятаме, че дистанцирането от еврозоната е достатъчно, за да оцелееш и просперираш. Има много други фактори, които допринасят за това. А от София могат да се научат много неща. /БГНЕС