През май малката потребителска кошница струва 61,51 евро, като спрямо април се покачва с 0,8%. Това сочат данните на КНСБ, които бяха представени от Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО), предаде БТА.

Най-сериозно поскъпване се отчита при лимоните и ябълките, които съответно са нагоре с 4% и 1,4%. Хлябът "Добруджа" поскъпва с 2,8%, както и олиото - с 1%, и брашното - с 0,9%. Понижение на цените се отчита при доматите - с 1,2%, и краставиците - с 0,6% надолу.

Иначе спрямо юни 2025 г. малката кошница е по-скъпа с 8,3% и с 6% спрямо декември 2025 г.

Надценката на продуктите е в диапазона 18,6% - 79,5% при търговията на дребно. Запазват се и съществените различия по райони при ключови стоки.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че надценката при някои стоки е необяснима. "Пазарът устойчиво не работи, щом генерира подобни надценки", подчерта той, като допълни, че са неразбираеми и регионалните различия при някои стоки, например при пилешкото месо.

Синдикатите отчитат, че разликата между най-високата цена на пилешкото месо, която е в Пловдив, и най-ниската - в Пазарджик, е 1,27 евро. Друг пример е цената на килограм свински бут - в Габрово тя е 7,69 евро, а в Ловеч - 5,65 евро.

Заради поскъпването КНСБ предлага да бъде въведена субсидия за хранителни продукти в размер на стойността на една малка потребителска кошница за хора с доход до линията на бедност за 2026 г. Освен това призова за въвеждане на таван на надценките от 20% на хранителните стоки от малката потребителска кошница.

Синдикатите настояват и да се запази сегашната базова стойност на електроенергията за бита, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране в размер на 71,6 евро/мегаватчас, и след юли 2026 г.