В Израел днес има предсрочни избори за нов парламент, който ще трябва да вземе трудни решения за бъдещето на еврейската държава, включително за бъдещите й граници. Малко над пет милиона от 7-милионното население на страната (75% евреи и 20% араби/ имат право на глас. Около 8280 избирателни секции ще работят от 7 до 22 ч. местно време. Само на дипломатите, семействата им и служещите във флота е позволено да гласуват в чужбина - в 92 посолства по света.

Избирателите гласуват за 120-местен Кнесет (парламент), като избират партийни листи, а не личности. Според пропорционалната система в Израел мандатите се разпределят между партиите според дела им (в проценти) от общия брой на подадените гласове, което обяснява защо броят на кандидатстващите партии е голям за такава малка страна.

Общо 31 партии се състезават тази година. Основните са:

Партията "Кадима", създадена през ноември от премиера Ариел Шарон, обещава да начертае окончателните граници на еврейската държава. Лидерът й, и.д. премиер Ехуд Олмерт, планира да постигне тази цел, като продължи едностранното изтегляне от Западния бряг, "концентрирайки" всички еврейски заселници в главните колонии зад спорната бариера за сигурност.

"Ликуд", предишната партия на Шарон, сега е ръководена от бившия премиер и бивш министър на финансите Бенямин Нетаняху, който отстоява твърда линия срещу палестинците и е против "всякакви по-нататъшни териториални отстъпки без компенсации". Смята се, че е отишла още по-надясно, след като по-умерените й членове последваха Шарон в "Кадима".

Партията на труда начело с бившия профсъюзен лидер Амир Перец, който е за мирна сделка с палестинците, фокусира предизборната кампания върху социално- икономически въпроси. Той обещава повишаване на минималната заплата с 40% - до равнището в САЩ от 1000 долара месечно. Въпреки славата си на краен социалист Перец настоява, че е социалдемократ с модерни възгледи за икономиката, подобно на Тони Блеър и Бил Клинтън.

Ултраортодоксалната партия Шас има подкрепата на крайно религиозните евреи от близкоизточен и северноафрикански произход.

Прагът за влизане в парламента е 2% от гласовете. На предишните избори през 2003 г. се състезаваха 28 партии. 13 от тях влязоха в Кнесета. Нито една обаче не е спечелвала досега категорично мнозинство от 61 места и страната винаги е била управлявана от коалиция. В срок от седем дни след публикуването на 5 април на официалните резултати президентът, чиито функции иначе са церемониални, възлага на лидера на фракцията с най-много мандати да състави правителство. Той на свой ред разполага с шест седмици, за да представи кабинет пред парламента и да положи клетва като премиер.

Въпреки огромния залог, истинската изненада на тези избори бе скучната предизборна кампания, отбелязва ДПА. Коментатори обясняват апатията на избирателите с честотата на израелските избори - тези са четвъртите за седем години, както и с липсата на харизматични кандидати и с безкомпромисната преднина на партията "Кадима" според социолиогическите проучвания. Поради общественото безразличие има опасения от изключително ниска активност на избирателите - очаква се тя да падне под 69% от предишните избори през януари 2003 година. Обикновено активността е била около 80%. Най-ниската е регистрирана през 2001 г. - 62%.

Очакваната активност не е от полза за "Кадима", на която социолозите прогнозират между 34 и 36 от места в Кнесета. Центристката партия теоретично би могла да формира десноцентристка или левоцентристка коалиция, но предвид декларираното намерение на лидера й Олмерт да продължи едностранното изтегляне от палестинските територии, съюз с десния блок Ликуд на Нетаняху изглежда малко вероятен. Наблюдатели предвиждат вместо това сделка с Партията на труда на Перец - втора в сондажите. За да получат категорично мнозинство в парламента, двете вероятно ще имат нужда от поне още един коалиционен партньор измежду множеството по-малки партии. Ето някои от тях:

Националният фронт на крайния националист Бени Елон също набляга на религиозните ценности, но е също така е и проезаселническа партия, противник на всякакво изтегляне от Западния бряг.

"Израел бейтену" (Нашият дом - Израел) на твърдолинейния руски емигрант Авигдор Либерман също като "Ликуд" повиши леко популярността си в сондажите след победата на "Хамас" на палестинските парламентарни избори. Либерман е за предаване на някои арабски израелски градове близо до Западния бляг на бъдещата палестинска държава, но в замяна на анексия към Израел на главните заселнически колонии.

Либералдемократическата партия Мерец на "гълъба" Йоси Бейлин, един от архитектите на споразуменията от Осло, е за създаване на палестинска държава в Газа и огромната част от Западния бряг чрез преки преговори с палестинците.

Други партии, които се очаква да влязат в парламента, са партиите на израелските араби Хадаш и Балад и ултраортодоксалната Обединен юдаизъм на Тората. Има и странни партии, концентрирани върху отделен проблем, които се явяват на всички избори, но не успяват да прескочат прага - Зеления лист (Алеи Япок), която се бори за легализиране на канабиса, Партията на пенсионерите (Гил - старост на иврит) или Войната срещу банките, която се бори против тяхната хегемония и раздутите банкови такси. Светската либерална партия Шинуи бе трета на последните избори с 15 места, но след това се саморазруши, разцепена от вътрешни борби и не е сигурно дали ще влезе в новия Кнесет.

Информацията е на Netinfo.bg.