Евпропейският съюз вече не може да се изхранва сам, заяви съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация

Европейският съюз постепенно губи способността си да осигурява сам храната си, а България е най-яркият пример за последиците от дългогодишни неефективни политики в животновъдството. Това заяви в предаването "Денят започва" по БНТ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

По думите му решението на Европейската комисия за първи път да приеме цялостна стратегия за развитие на животновъдството бележи сериозна промяна в досегашния подход към сектора. Според него европейските институции вече осъзнават, че продоволствената сигурност трябва да бъде сред основните приоритети.

"Има едно дълбоко осъзнаване какво е животновъдството и какво става, когато животновъдството започва да замира. И тук вече не говорим само за това, което изпитваме ние от години хронично в България. Тук говорим, че това се наблюдава вече като тенденция в целия Европейски съюз. Не в същото измерение, естествено, както в България. Комисията видя, преосмисли, че Зелената сделка не е това, което трябваше да бъде. И в крайна сметка, допреди няколко години ние бяхме свидетели как се говореше за животновъдството като за един вредител на климата буквално. А в момента ние виждаме, че много по-важно е да имаш продоволствена сигурност", каза той.

Караколев посочи, че именно затова Европейският съюз все повече разчита на внос на месо, включително от страните от МЕРКОСУР. "МЕРКОСУР буквално за мен е от зор. Т.е. ние поемаме немалка част от консумацията на месо точно от МЕРКОСУР. Но МЕРКОСУР е също една необходимост на Европейската комисия. Точно защото ние имаме всички условия, дадености и сме имали традиция да си произвеждаме храната, а вече не можем. Това го виждаме и в България. Това, което се случва в България, лека-полека започва да придобива малко по-голям оттенък и в Европейския съюз. Говоря за внос."

Според него това е тревожен сигнал за бъдещето на европейското земеделие. "Европейският съюз вече не може да се изхранва сам в някои аспекти. Което е абсолютна трагедия. Защото имаш абсолютните дадености, традиции и възможности да го правиш. А с лоши политики и с недалновидности реално ти отрязваш тази своя възможност и способност."

Караколев определи България като най-показателния пример за това как един традиционен сектор може да бъде унищожен вследствие на липсата на последователни политики. "Ние сме най-добрият пример в целия Европейски съюз как се руши животновъдството. Ние показваме как наистина може да зачеркнеш един традиционен отрасъл с липсата на адекватност на политиките дълги години наред", каза той.

По думите му спадът в овцевъдството е показателен - от около 10 милиона овце преди три десетилетия, през 5 милиона преди 20 години и около 2 милиона преди десетилетие, днес стадата са под 1 милион животни. "Преди 30 години - 10 милиона, намаляват преди 20 години на 5 милиона, преди 10 - на почти 2 милиона. В момента сме под 1 милион. И в крайна сметка внасяме. Това се получава. Защото ти по никакъв начин не насърчаваш това животновъдство. Не е само за овцевъдството. Говорим като цяло за животновъдството", отбеляза Караколев.

Според него досегашните политики на Европейския съюз са поставяли акцент върху други приоритети, вместо върху производството на храни. "Когато ти нямаш правилните инструменти, когато държавата няма фокус какво иска. Като Европейски съюз. На Европейския съюз досега фокусът беше Зелената сделка, скакалци. Всичко друго, но не и това, което реално се търси на пазара от Европейската общност. От жителите, от гражданите на Европейския съюз. И ти реално започваш да разчиташ само на внос на някои продукти. Което е категорично недопустимо", посочи той.

Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация заяви, че една от основните причини за кризата е отсъствието на ясна национална стратегия за развитие на сектора: "Харчат се нецелево, така е, защото България няма национална цел. Аз не спирам да го повтарям. Ние нямаме национална доктрина за развитието на който и да е сектор в икономиката. Ние просто получаваме една торба с пари от Европейската комисия и започваме някакво стихийно, хаотично раздаване. И в крайна сметка, когато ти раздаваш безцелно, няма как да очакваш някакви видими резултати."

По думите му резултатите са видими - рязко намаляване на животновъдните стопанства и сериозен спад в броя на животните.

Караколев съобщи, че с представители на държавата и Българската банка за развитие се обсъжда нов модел за кредитиране на животновъдите, който да бъде съобразен със спецификата на сектора. "Вече с министъра на икономиката, господин Пулев, както и с ръководството на Българската банка за развитие, разработваме подобна стратегия за финансиране. Не спираме да говорим от години. Специално за българските животновъди, че те нямат достъп до финансов ресурс, до финансиране, което да отговаря на техния бизнес. Т.е. ти не можеш да дадеш на един животновъд кредит за 5 години и да очакваш това да прокопса. Няма как да стане. В другите държави гледаме кредитиране за 20-30 години. Това го има масово. Който се интересува, може да го провери това нещо. Ние даваме кредити за 5 години, но тези животновъди, щом не вземат кредити, финансират, инвестират. Как да ги върнат после тия пари? Трябва да се преработи изначално концепцията за финансиране, специално за животновъдството, ако искаме да имаме животновъди."