Диалогът на лидерите ще започне с видеоконферентна връзка с Паскал Донахю, председател на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия, последвана от кръгла маса с министъра на финансите Теменужка Петкова, управителя на БНБ Димитър Радев, комисаря за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването Валдис Домбровскис и Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.

Модератор на събитието на високо равнище е Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019-2023 г.). В началото тя заяви, че Европа, както никога досега инвестира в себе си, за да защити своя модел, граждани и бъдеще. Днес можем да кажем ясно, че "България е готова".

"Еврото е мост между поколения, между икономики, между бъдеще и минало. България не просто сменя валутата си, а измерението си - от периферията към сърцето на Европа", заяви Павлова. 

Кристалина Георгиева заяви, че "празнува трудно заслуженото постижение". 

"Сега България ще има право да запази своята ценова стабилност и да вземе своето място на масата за взимане на решения. Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България". 

Кристалина Георгиева заяви, че като погледне към бъдещето на България e "уверена, че ще бъде, както при Хърватия, еврото ще донесе добавена стойност за страната".

"Така че, нека да сме наясно с фактите. Живота в България се е подобрил от присъединяването към еврозоната. И все още страната не е отличник по отношение на машината за конвергенция в Европа и в Европейския съюз. От началото на преговорите за присъединяване от 2000 г. покупателната способност на ББП на глава на населението беше по-малко от една трета от средното за Европейския съюз. В 2024 г. е стигнало до около две трети от средното. Наистина, съществена разлика прави това за живота и поминъка на хората, но не е и няма да бъде достатъчно за българите. Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си. Предизвикателството пред нас все е още е на лице, а задачата е да вземем приемането на еврото, да го обединим с добри политики и да издигнем конвергенцията и сближаването към следващото ниво".

Реформите не са лесни, заяви Кристалина Георгиева, но напредъкът е от основно значение. С привилегиите идват и отговорностите, допълни тя.

Г-жа Георгиева подчерта: 

"България трябва да се справи със своите пропуски. Особено по отношение на управлението. А задача на Европа е да настоява да има напредък в тази сфера. Втората задача е България да насърчава по-задълбочена финансова интеграция, особено в това време на глобална несигурност". 

Влизането в еврозоната ще бъде още един повод за гордост, че съм българка, добави Георгиева. 

На 8 юли тази година България получи финално "да" от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Това ще стане точно 19 години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на еврото у нас, завършвайки процедурата. Един от трите правни акта, приети от министрите, определя обменния курс лев-евро на 1,95583 лева за 1 евро, което съответства на текущия централен курс на лева във валутния борд.

Преди това Европейският парламент одобри с голямо мнозинство доклада за въвеждането на единната европейска валута от България.

Това стана с 531 гласа "за", 69 "против" и 79 "въздържал се".