България трябва да изнесе 5 млн. тона пшеница, но заради рисковете в Черно море плавателни съдове отлагат или отказват курсовете си, блокирането на доставките може да доведе до натрупване на огромни излишъци.

Кораби вече отказват да пристигнат на българските пристанища за товарене на зърно, а други забавят идването си и изчакват в южната част на Черно море. Това създава нарастващ риск за износа на българската пшеница, от която страната трябва да реализира на международните пазари около 5 млн. тона. Това заяви в предаването "Денят започва" по БНТ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

"Ситуацията е много динамична. Може би допреди няколко дни, ако бях гостувал, щях да кажа, че нямаме проблем с износа на българското зърно. От вчера насам обаче ситуацията е коренно различна. Вече имаме кораби, които отказаха да дойдат на българските пристанища. Други просто забавят самото си идване и стоят в южната част на Черно море. Това започва да ескалира като проблем и наистина Черно море започва да става опасно за износа на пшеница, а черноморската пшеница е ключова за световния баланс на зърното", каза Проданов.

Той обясни, че от общо около 800 млн. тона пшеница, произвеждани годишно в света, едва 200 млн. тона участват в международната търговия. Останалото количество се задържа в държавите производители и се потребява на местните пазари. "Тоест 200 милиона тона е целият обем на международната търговия с пшеница. От тях 50 милиона тона са от Русия, 20 милиона — от Украйна, приблизително 10 милиона — от Румъния, 5 милиона — от България и 10 милиона — от Казахстан. Има години, в които от нашия Черноморски регион идва почти 50% от световната търговия с пшеница", посочи председателят на браншовата организация.

Преходните остатъци от миналогодишната реколта вече са изнесени, а износът на новата е започнал около август. Ако корабите не възстановят нормалните си курсове, България може да не успее да реализира наличната пшеница на външните пазари. "България имаше преходни остатъци, които успя да изнесе през юли и след края на жътвата. Може би от август започнахме да изнасяме новата реколта. Ако положението не се нормализира и корабите не започнат да идват нормално, има риск България да не успее да изнесе наличната пшеница", предупреди Проданов.

Допълнителен проблем е рязкото поскъпване на застраховките и транспорта. От началото на войната в Украйна цената за превоз на зърно от Черноморския басейн е нараснала 5-6 пъти, уточни той.

Според Проданов България трябва да намери начин да гарантира безопасността на корабоплаването в собствените си териториални води, за да запази достъпа на корабите до пристанищата си. "България трябва по някакъв начин да гарантира, че териториалните ѝ води са безопасни, за да могат българските пристанища да останат атрактивни за корабите, както бяха допреди няколко дни. Иначе със сигурност губим пазари. Тук въпросът вече е кой ще замести тези пазари, защото, ако няма откъде да дойде тази пшеница, проблемът става международен. Ще има недостиг на пшеница", заяви той.

Проданов обърна внимание и на възможните разминавания между движението на световните и регионалните цени. Според него, ако международните котировки се повишат заради опасения от недостиг, в Черноморския басейн може да се случи обратното — цените да паднат, ако производителите не могат да изнесат продукцията си и тя остане на вътрешния пазар.

България няма реална алтернатива на морския транспорт за износ на толкова големи количества зърно, подчерта председателят на асоциацията. Европейската комисия обсъжда още от 2021 г. възможността за алтернативни маршрути към гръцките пристанища както от България, така и от Румъния, но железопътната свързаност с Гърция остава недостатъчна. "Точно това е най-големият проблем. България няма алтернатива на черноморските си пристанища. Още от 2021 г. Европейската комисия подхожда към този въпрос и говори за необходимостта да се създадат алтернативни маршрути към гръцките пристанища — както от Румъния, така и от България", каза Проданов.

По думите му железопътният транспорт е единственият възможен вариант за алтернативен износ, но инфраструктурата не позволява да бъдат превозени необходимите количества. "Единственият вариант е железопътният транспорт. Само че железопътната ни свързаност с Гърция е на окаяно ниво. Местата, през които може да се премине границата, са едно или две. Инфраструктурата там е просто в ужасяващо състояние. Към момента България няма необходимата инфраструктура, за да изнесе тези количества зърно с железопътен транспорт. Затова казвам, че нямаме алтернатива", посочи той.

Проданов раздели необходимите действия на 2 етапа — краткосрочни мерки за гарантиране на безопасността на корабоплаването и дългосрочни инвестиции в алтернативни маршрути през Гърция.

Вътрешното потребление на пшеница в България е около 1,2-1,3 млн. тона. Ако останалите количества не могат да бъдат изнесени, те ще се натрупат като излишък и ще трябва да бъдат съхранявани заедно с продукцията от следващата реколта.

"Останалото ще се натрупа като излишък. Ако не изнасяме през черноморските пристанища — нещо, което към момента дори не искам да си представям, че е възможно да се случи — България ще посрещне новата реколта с огромни преходни остатъци. Това ще има пагубно отражение както върху цената, така и върху възможността да се съхранява тази пшеница. Въпросът е, че няма достатъчно складове, в които да приберем продукцията от две реколти. България не произвежда само пшеница. Имаме слънчоглед, царевица, ечемик...", заяви Проданов.