Банго Васил, Банго Васили, Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица, е най-големият празник на ромите. Това е ромската Нова година.

Традиционно ромският празник се празнува три дни – от 13-и до 15-и януари. 14-и януари е кулминацията – това е най-важният ден от поредицата. Счита се, че от най-голямо значение е първият гост в къщата, защото какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година.

Василица се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура. Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, по който преминавали ромите, след като този мост бил разрушен от Дявола и по този начин ги спасил.

Вечерта на 13-ти срещу 14-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.

Посред нощ пристига Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.

На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът./БГНЕС