След връчването на мандат на Румен Радев да състави новото 107-мо правителство на България, коментарите в западни издания не закъсняха. Ето заглавията на няколко от водещите медии:

Ройтерс: В България чакат да видят доколко проруско ще бъде правителството на Радев

Проруският евроскептик Румен Радев обеща в четвъртък да намали цените и да възстанови стабилността в България, след като назначи нов кабинет, след като президентът му даде мандат да сформира правителство след масови протести, довели до свалянето на предишния, предаде Ройтерс по повод връчения днес от президента Йотова мандат за излъчване на правителство на Румен Радев.

Партията „Прогресивна България“ на бившия боен пилот спечели 44,6% от гласовете на парламентарните избори на 19 април, което ѝ осигури мнозинство от местата в 240-местния законодателен орган.

Радев се оттегли от предимно церемониалния президентски пост на България през януари, за да се кандидатира на изборите, след като протестите срещу корупцията и нарастващите разходи за живот принудиха предишното правителство да слезе от власт през декември.

Победата на ПБ ще му позволи да ръководи първото еднопартийно правителство на България от близо три десетилетия.

Велислава Петрова-Чамова и Гълъб Донев, който беше служебен министър-председател през 2022-2023 г., ще поемат поста на министри на външните работи и финансите в новия кабинет, който ще трябва бързо да приеме нов бюджет, да определи таван на дълга, за да осигури плащанията за пенсии и заплати, и да се опита да осигури средства от ЕС.

„Ще обърнем тенденцията на рязко покачване на цените, ще възстановим стабилността с нов Висш съдебен съвет и неговия инспекторат“, каза Радев.

„Ще поемем плащанията, които ни се дължат по Плана за възстановяване и устойчивост“, добави Радев, визирайки стотици милиони евро, задържани от Европейската комисия, главно поради забавено антикорупционно законодателство и съдебни реформи по отношение на главния прокурор.

Рейтинговата агенция „Фич“ заяви миналия месец, че планът на Радев за смяна на членовете на Висшия съдебен съвет, който избира главния прокурор, ще бъде ранен тест за способността му да прилага вътрешни антикорупционни реформи.

Тя също така посочи риска от покачване на цените на енергията поради конфликта в Близкия изток, който натиск върху растежа, отбелязва още Ройтерс.

Очаква се кабинетът да бъде одобрен от парламента в петък.

Избиратели, анализатори и дипломати също чакат да видят колко проруско ще бъде правителството на Радев. На последен предизборен митинг той показа снимки на голям екран, на които е със световните лидери, включително руския президент Владимир Путин.

Представители на партията на Радев отхвърлиха опасенията от всякакви крайни завои във външната политика, завършва публикацията на международната агенция.

Белгийско издание: България и Унгария - нов вид двупосочни демокрации в сърцето на Европа?

В България Румен Радев се утвърждава на политическата сцена с лекота, граничеща с неизбежност. В Унгария Петер Мадяр превръща възхода си в категорична победа. На пръв поглед всичко показва непокътната демократична жизненост: прилична избирателна активност, недвусмислени резултати и смяна на властта или консолидация, потвърдена от изборните резултати. Зад тази яснота обаче се крие нещо, което противоречи на ентусиазма. Това пише Еди Какелбергс, журналист в La Première (RTBF), за белгийското издание Trends-Tendances.

Защото тези смазващи победи имат едно обезпокоителното свойство: да опростяват прекалено това, което би трябвало да остане сложно. Те рисуват плосък политически пейзаж, където опозицията съществува, но се бори да упражнява влияние, и където общественият дебат изглежда доминиран от няколко ключови фигури.

В България успехът на Радев произтича от дългогодишна политическа умора, подхранвана от хронична нестабилност и недоверие към традиционните елити. Стабилността, дори относителна, се превръща в достатъчна гаранция там. В Унгария Мадяр улавя очакването за преструктуриране, а не за революция. Тези динамики произвеждат силни, почти плебисцитни мандати, които предефинират самата природа на властта. Защото едно смазващо мнозинство налага ритъм, наратив, а понякога и визия за политика, където несъгласието става маргинално.

Демокрацията, разбира се, не изчезва. Тя се преконфигурира. Тя се превръща по-малко в пространство за конфронтация, отколкото в механизъм за утвърждаване. Именно тук европейската перспектива става по-колеблива. Фундаменталната логика на Европейския съюз се основава на баланса, преговорите и бавното изработване на компромиса. Той работи още по-добре, когато държавите-членки споделят тази култура на нюанси и балансирана динамика на властта. Когато обаче е изправен пред лидери, подкрепяни от огромно мнозинство, този механизъм леко се разколебава. Не защото тези страни биха излезли от европейската рамка, а защото влизат в нея с различен подход към легитимността: по-директен, по-настоятелен и по-малко податлив към размиване.

Изборите в България и Унгария показват промяна. Един различен начин на практикуване на демокрацията, по-вертикален и по-концентриран.

Проблемът, следователно, не е откритата конфронтация, а нарастващата разлика в практиките. Европа, където някои правителства остават в капана на крехки коалиции, докато други се движат напред със солидна и хомогенна електорална база. Европа, където преговорите стават асиметрични, не правно, а политически. В дългосрочен план това несъответствие може да доведе до форма на десинхронизация: държавите-членки се развиват с еднакво институционално темпо, но не с еднакво демократично темпо.

Трябва ли да разглеждаме това като опасност? Отговорът не е очевиден. В крайна сметка тези победи отразяват и истинско търсене от страна на избирателите. Те изразяват желание за яснота, ефективност и дори за представителство. В контекста на международната несигурност този стремеж не е ирационален. Но той повдига въпроси относно естеството на плурализма, който Европа възнамерява да защитава. Защото демокрация, която функционира твърде добре - твърде ясно, твърде масово - в крайна сметка поставя един неудобен въпрос: какво остава от несигурността, която на теория представлява нейното ядро?

Изборите в България и Унгария не сигнализират за разрив, нито дори за драматична промяна. Те по-скоро показват промяна в посоката. Различен начин на практикуване на демокрацията, по-вертикален, по-концентриран, може би по-ефективен в краткосрочен план. Но дългосрочните последици от този подход остават несигурни. И това, несъмнено, е най-тревожното. Не какво казват тези победи днес, а какво предполагат: Европа, където съмнението отстъпва и където, парадоксално, именно тази сигурност може да се превърне в проблем.

Испанската ЕФЕ: Проруският и евроскептичен Румен Радев получи мандат за съставяне на кабинет

Бившият български президент Румен Радев, смятан за проруски и евроскептичен, получи официалния мандат за сформиране на ново правителство в четвъртък, след като неговата партия „Прогресивна България“ спечели парламентарните избори на 19 април, съобщи испанската информационна агенция ЕФЕ.

Мандатът беше връчен от държавния глава Илияна Йотова по време на излъчвана по телевизията церемония от президентската институция в София, отбелязаха още от испанската редакция.

След като подаде оставка миналия януари, за да се кандидатира на изборите и основа „Прогресивна България“, Радев спечели значителна електорална подкрепа само за няколко седмици, спечелвайки изборите с 44,6% от гласовете и 131 от 240-те места в парламента, припомня агенцията.