Закостенялата система на висшето образование доведе до създаването на свободните университети

България 25.09.2021 14:21 Снимка: ДНЕС+

Закостенялата система на висшето образование доведе до създаването на свободните университети

Основната причина за създаването на свободните университети в България беше закостенялата по онова време система на висшето образование в държавните висши училища у нас. Със създаването на свободните университети, се създадоха възможности за иновации, за бързо доближаване на системата на висшето образование у нас до европейски нива. Тази гледна точка представи създателят и президент на Бургаския свободен университет проф. д-р Петко Чобанов по време на кръгла маса: "Новите десетилетия след столетието на свободните университети", предава БТА. На срещата бяха дискутирани теми, свързани със създаването, изграждането и функционирането на свободните университети в България, пазарните дефицити и предимства на образованието в свободните университети, интернационализацията на висшето образование и др.

Частните университети, след създаването им, станаха най-големите иноватори в системата на висшето образование. В тях за първи път се появиха новите системи за прием, за първи път се появи кредитната система, системата за контрол на качеството, създаде се специфична връзка между университетите и външната среда, каквито са академичните настоятелства. Тези моменти дотогава не присъстваха в нито едно от държавните висши училища, заяви проф. Чобанов. Той смята, че свободните университети имат две предимства - нямат стари закостенели структури, приети са за аналози на най-добрите висши училища в света, и второто предимство - изключително гъвкавата, ефективна управленска структура.

 

Ако свободните университети съхранят тази гъвкавост и ефективност на управленските структури, ще продължават да ползват диференциални предимства в системата на висшето образование в сравнение с държавните университети, подчерта професорът.

Следва пълният текст на интервюто:

- Проф. Чобанов, как се появиха свободните университети в България?

- В края на 80-те и началото на 90-те години в Бургас и страната зрееше нуждата от изграждането на университети от нов тип. За това има причини, и те са две - едните са регионални, голяма част обаче са национални.

- Кои са местните причини, които доведоха до създаването на Бургаския свободен университет?

- В края на 80-те години залегна идеята Бургас да се превърне в един голям академичен център. Идеята сработи много бързо поради това, че тогава в града имаше малко студенти, един малък тясно профилиран университет в областта на химията и химичните технологии, и Бургас беше най-големия индустриален център, който заедно с района около него произвеждаха 20 на сто от дохода на България.

Проблемите на национално ниво са свързани с това, че системата на тогавашното висше образование в България беше изключително закостеняла и беше система на тотален контрол. Особено този контрол беше много силно изразен в областта на обществените науки, големи бяха ограниченията със специалностите, които първи "избухнаха" в тези университети. Например специалността "Право", в която имаше доста големи административни ограничения за кандидатстване и прием. На 15 ноември 1990 година беше регистрирана Бургаска академична асоциация, която си постави за цел изграждането на Бургаски свободен университет. В нея членуваха всички висши училища - университети, няколко полувисши училища, всички научни институти и най-големите индустриални промишлени предприятия в Бургас, което означава, че идеята за изграждане на нов университет в морския град се ползваше с много голяма обществена подкрепа. Много бързо се разкри първото звено - Факултетът по право, управление и политически науки. Веднага беше обявен прием и тогава имахме повече от 5000 кандидати. Това показва, че зад тази идея е имало широка, ясно изразена обществена потребност. Така асоциацията подготви документацията за проектозакон за създаване на Бургаски свободен университет. На 18 септември 1991 година Великото Народно събрание взе решение, с което създаде първите три недържавни висши училища: Бургаския свободен университет, Нов български университет в София, Американския университет в Благоевград.

- От къде идва наименованието "свободен университет"?

- Не мога да си спомня, но предполагам, че идеята "свободен" е дошла най-вероятно от проф. Доко Доков, който оказа голямо съдействие за изграждането на Варненския свободен университет. Става дума за свободност от тоталния контрол, който беше наложен над висшите училища в България.

- Какво е значението на решението на Великото Народно събрание?

- Първата важна последица е, че беше разчупен създадения тогава традиционен модел на системата за висшето образование. Създаде се възможност за иновации и за бързо доближаване до структурата, управлението, системата на висшето образование до европейски нива. Мога да кажа, че частните висши училища, след създаването им, бяха най-големите иноватори в системата на висшето образование. В тях за първи път се появиха новите системи за прием, за първи път в тези университети се появи кредитната система, системата за контрол на качеството, създаде се специфична връзка между университетите и външната среда, каквито са настоятелствата. Тези моменти не присъстваха в нито едно от държавните висши училища. Свободните университети имаха две предимства - нямаха стари закостенели структури, бяха приети за аналози на най-добрите практики в управлението на висшите училища в света, и второто предимство - това е изключително гъвката ефективна управленска структура. С удоволствие си спомням как свободните университети много бързо успяха да се наложат в системата на висшето образование. И в момента, в който това се случи, започнаха и промените в Закона за висшето образование с въвеждането на иновации, кредитната система и т.н., които бяха въведени и в държавните висши училища. До началото на 90-те години имаше вече една ползотворна промяна, дошла от свободните недържавни университети, която оказа положително влияние върху развитието на висшето образование в България. Но когато тези недържавни университети започнаха да се налагат, а те много бързо се утвърдиха, започнаха проблемите. Конкретно за БСУ - имаше мощни атаки и претенции за сградата на бившия Партиен дом, където беше разположен, всичко това съпроведено с всякакви измислици и истории. Мои колеги, с които сме работили заедно знаят точно за какво става дума. За да се освободим от този проблем, през 2004 година построихме най-добрата и модерна сграда за висше училище и според мен, тя и сега си остава такава. За съжаление, голяма част от държавните университети чрез лобитата си в Народното събрание започнаха да налагат промени в закона регулиращ висшето образование, като основната им цел беше - ограничения и забрани директно насочени срещу свободните или недържавните висши училища, с цел да им навредят. В момента Законът за висшето образование вместо да бъде система от правила и регулацции, представлява система от ограничения и забрани. Например, ние бяхме сключили договор за франчайзинг с един от най-големите университети в Шанхай. Става въпрос за продаване на научен продукт, срещу което се получат пари. Това обаче не се хареса на част от държавните университети и се появи веднага забраната и ограничението за сключване на договори за франчайзинг за висшите училища.

- Каква е връзката между пазара на труда и ролята на свободните университети?

- Според мен, свободните университети имат две предимства - едното предимство е гъвкавата и ефективна структура на управление, което им позволява бързо да вземат решение и бързо да променят всичко в тяхната организация. И второто предимство е, че тази гъвкавост е ориентирана към пазара на труда. Някъде след 2005, 2006, 2007 година, когото започнаха да се появяват последиците от демографския срив, държавата започна да провежда изключително неадекватна политика по отношение на приема. Лошото е, че основният показател за това какви специалности да има в университетите не беше какво се случва на пазара на труда и от какво има нужда, а това какво мислят висшите училища. И в момента ситуацията е такава, че колкото и добре да се учи един студент, вероятността да си намери някаква работа е твърде малка. Данните от Националната рейтингова система показват следния катастрофален факт - системата на висшето образование като цяло не е ефективна. По-малко от 50 на сто от завършващите във висшите училища заемат длъжности, които изискват висше образование. Бургаският свободен университет е много отворен към пазара на труда - членуваме в работодателски организации, членове сме на Бургаската търговско-промишлена палата, активно взаимодействаме с Община Бургас по отношение на приема. Какво имам предвид - постоянно правим проучвания на пазара на труда, проверяваме каква е реализацията за дадена специалност, за да реагираме с промени бързо и ефективно, искаме справки, които да покажат от какви кадри се нуждае бизнесът и след това сме разкривали в университета точно такива специалности. Т.е. реагираме адекватно на потребностите на пазара на труда и за нас това е решително предимство.

- Освободени ли свободните университети от контрола на държавата?

- За съжаление това не е така. В момента в България има две ясно изразени системи на висшето образование - това на държавните висши училища и на частните. Те все едно живеят в различни светове, защото пред частните висши училища има множество безмислени, нелогични, противоконституционни ограничения, които ги няма пред държавните. Навсякъде по света, където има произвеждане на обществени блага - приложната и теоретичната наука казват, че затова трябва да последва субсидиране от страна на държавата. Т.е. всеки, който произвежда обществени блага - каквито са нашите училища, трябва да получава някаква държавна субсидия. Тези ограничения са много болезнени по отношение на студентите в частните висши училища. През времето, когато бях председател на Асоциацията на частните университети в България, основната ми болка беше - защо нашите студенти са дискриминирани от държавата. Водеха се дела за това. Спечелихме ги. Защо са дискриминирани, защо нашите студенти нямат право на стипендии, защо нямат право на социално плащане, защо нямат право на насърчаване, което противоричи на констутуционните права, заложени на студентите. Така, че в момента се намираме в една ситуация, при която основното ни предимство е гъвката и ефективна структура на управление. Т.е., ако ние съхраним тази гъвкавост и ефективност на управленските структури, ще продължаваме да ползваме диференциални предимства в системата на висшето образование в сравнение с държавните университети. И въпреки ограниченията, които съществуват в сегашния Закон за висшето образование, съхраняването на тази гъвкавост и ефективност би осигурило още по-голямо развитие на свободните университети. За съжаление в последно време се появяват опити или се говори за уеднаквяване структурата на частните висши училища с тези на държавните. Моето мнение е, че това, ако се случи, би било катастрофа - ще се спре иновацията, ще спрат добрите неща, които са се случвали във висшите училища. Много съм горд, че през тези 30 години нашият университет удържа срещу натиска и всички трудности на времето. За тези 30 години имаме почти 30 000 възпитаници на най-различни постове в държавата. Това изпълва с радост и удовлетворение, за делата и труда, които сме дали през годините./24 часа

CHF CHF 1 1.81583
GBP GBP 1 2.29719
RON RON 10 3.97502
TRY TRY 10 1.95612
USD USD 1 1.6448