Има обаче храни, при които поскъпването надминава значително увеличението на заплатите

Април - на власт е служебно правителство, а пикът на хиперинфлацията, която е направила основни храни направо недостъпни за хората, току-що е отминал.

България се готви за предсрочни парламентарни избори. Дори времето внезапно захладнява и се връща зимата. 

Ако това ви звучи съвсем актуално, значи е напълно вярно клишето, че историята се повтаря. Защото това е описание на случилото се през април, но преди 26 години.

И в момента годишната инфлация удари рекорд, но отново върви надолу, макар намаляването на ръста на цените да е твърде бавно. И тогава, и сега служебната власт е изправена пред проблема с овладяване на поскъпването

През април 1997 г. обаче се взема решение за окончателно освобождаване на цените на почти всичко и те да се определят на пазарен принцип.

В момента служебният кабинет предприема редица стъпки срещу поскъпването. Като една от обмисляните мерки, макар и крайна, е да има таван на надценките за основни видове храни, което е възможно да се оформи и като законова промяна.

А за 26 години свобода цените са се вдигнали значително, но основно при храните. Защото инфлацията за този период и 263%, докато средната работна заплата у нас се е повишила с 1148%, а в някои браншове като енергетика, финанси и IT – и с много повече (виж инфографиката).

Но има храни, при които увеличението на доходите не може да навакса поскъпването им. Такива са например млякото, сиренето и кашкавалът. Станалите актуални напоследък яйца от 1997 г. досега са поскъпнали със 733% - над 7 пъти, при ръст на средната заплата от над 10 пъти.

Преди 26 години - през април, все още съществува Комитет по цените, който определя не само търговските надценки, но и рентабилността, при която могат да работят производителите. Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема постановление за отпадане на държавния контрол върху ценообразуването.

В средата на април 1997 г. се премахва определянето на цените

на почти всички основни хранителни стоки – месо, захар, кашкавал, детски храни, яйца и др. Един месец по-късно пада и за останалите храни, както и върху горивата. И след изборите държавата регулира само цените на тока, парното, газа, телефонните разговори и цигарите.

При освобождаването на цените основното опасение е било да не се повтори ситуацията от 1991 г., когато бе първата вълна от либерализацията на пазара. В историята остана възгласът на тогавашния премиер Димитър Попов “За Бога, братя, не купувайте”, защото само за месец цените се увеличиха със 123% (виж по-долу).

През 1997 г. обаче нищо подобно не се случва, дори напротив.

В рамките на няколко месеца цените на много хранителни стоки започват да падат. Например захарта поевтинява двойно от април до септември. Същото става с месото, брашното, хляба и още куп продукти (виж инфографиката).

Едно от обясненията на това е, че наред с либерализацията на цените се освобождава и външната търговия. Още в средата на 1997 г. за вноса на редица стоки са премахнати почти всички експортни такси, падат и забраните за износ, което позволи на българските производители да печелят.

Въведената в средата на 1996 г. импортна такса от 5% бе намалена на 2% през 1997 г., а през 1998 г. бе изцяло премахната. А от 1 януари 1999 г. от 22% ДДС стана 20%

Много съществена спирачка пред нарастването на цените е била натисната и с въвеждането на валутния борд от 1 юли 1997 г.

Българската икономика до онзи момент е била под силното влияние на долара. Повечето суровини за производство особено на хранителни стоки и тогава, и сега са вносни и се купуват с чужда валута, по онова време предимно долари.

През зимата на 1997 г. курсът на долара беше достигнал 3000 лева и когато производители, вносители и търговци са доказвали пред държавата разходите си, неизбежно са защитавали непрекъснатото нарастване на крайните цени на стоките.

Валутният борд закова обменния курс на 1000 лева за една германска марка, а след деноминацията и въвеждането на еврото стана 1,95583 лв. за 1 евро.

Дори и сега България не може да бие рекорда на хиперинфлацията

Докато Германия, Франция, Великобритания и САЩ отбелязаха през втората половина на 2022 г. рекордните 40- и дори 50-годишни нива на инфлация, у нас стигнахме едва 26-годишен връх през септември 2022 г. с 18,9%.

Причината е, че за разлика от развитите икономики България има сравнително пресен спомен от хиперинфлация.

Според изследване на Cato Institute поскъпването от зимата на 1997 г. у нас е класирано на 21-о място в света от всичките общо 56 случая на хиперинфлация през ХХ век.

Най-високото месечно ниво е 242% и това се е случило през февруари 1997 г., когато служебното правителство на Стефан Софиянски, назначено от тогавашния президент Петър Стоянов, идва на власт.

Месечна инфлация от 242% означава, че цените са се удвоявали на всеки 17 дни.

Хиперинфлацията от времето на Димитър Попов през 1991 г. също е достойно класирана като 33-ата по големина в света през ХХ век. Тогава месечното нарастване на цените е достигнало 123%, т.е. те са се удвоявали на всеки 26 дни.

За сравнение най-високата месечна инфлация сега се случи през април 2022 г., когато цените се увеличиха с 2,5% спрямо март. Оттогава досега е под 1 процент месечно.

Световният рекорд принадлежи на Унгария. През 1946 г. инфлацията там е достигнала 13 квадрилиона процента, т.е. цените са се удвоявали на всеки 15 часа. Прословутата инфлация в Германия, която описва Ремарк в “Черният обелиск”, е едва на четвърто място. 

Салатата за Великден по-евтина с 15 на сто, агнешкото - с 10% по-скъпо от 2022 г.

Салатата за предстоящите великденски празници ще е с петнайсетина процента по-евтина в сравнение със седмица по-рано, показа проверка на “24 часа”.

Рекордните цени на краставиците от 7 лева килото и на доматите от 5-6 лева все по-рядко се забелязват по магазините. Само за последните две седмици вносните оранжерийни домати и краставици са поевтинели с 16%. Родното производство, което е малко като количество, също се продава по-евтино, но намалението на неговите цени е и доста по-малко - само с 5-6%.

Някои по-евтини сортове домати по магазините вече струват и под 3 лева за килограм, но в масовия случай се търгуват по 3,50 и дори 4 лева. Краставици в големите хипермаркети може да се намерят също за около 3,50-4,00 лв., но на пазара по-често струват между 4 и 5 лева килото.

Зелената салата, която само допреди месец се търгуваше на едро над 1 лев бройката, вече се продава на средна цена от 88 ст., а по магазините често е или над, или малко под 1 лев.

С идването на април поевтиняват и цитрусовите плодове и бананите, но почти незабележимо.

С наближаването на празниците яйцата поевтиняват само в големите хипермаркети, където често малките се продават по 47 и дори 45 ст. бройката, особено ако са в големи кори по 30.

Извън тях обаче яйцата, вместо да поевтинеят, поскъпват. Преди две-три седмици цената им на едро беше по 37-38 ст., но от края на миналата седмица са вече по 41-42 ст. В малките магазини, особено яйцата с по-голям размер, се продават по над 50 стотинки бройката.

Агнешкото навсякъде е с десетина процента по-скъпо от миналогодишното. Повечето хипермаркети още не са започнали продажбата му, но дори там, където го има, средната му цена е 26-28 лв. за килограм. Миналата година по това време струваше 24 лв. и само някои разфасовки достигаха 26-28 лв.

Млечните продукти продължават да са необяснимо скъпи и цените им на едро и на дребно изобщо не се повлияват от никакви мерки. Номинално прясното мляко, кравето сирене и кашкавалът не са променяли цените си от две седмици. Киселото мляко поевтинява съвсем леко - само с около 5% за седмица и половина.